За една книга без заглавие

Филип Серафимов

Град Септември, Пазарджишка област, широко разтвори двери пред читателите за новата литературна творба на своя именит съгражданин Никола Иванов Попов. Книгата му, озаглавена "Книга без заглавие", бе официално представена, по почин на градското читалище "Будител" и с активното съдействие на съорганизаторите - областния и общинския съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и пазарджишкия творчески клуб "Пегас", чийто член е капитан о.з. Никола Попов.
Няколко думи за автора: Роден е през 1932 г. в с. Ветрен дол, община Септември. Освен с Ветрен дол, родовите му корени го свързват и с Батак, откъдето е дядо му, и със с. Бошуля, Пазарджишко, откъдето е майка му. Учи в родното си село, в гимназия в Пазарджик и завършва Висшия лесотехнически институт в София, по специалността инженер-лесовъд. Родопският му произход, лесотехническата специалност и обичта и преклонението му към българската природа го правят възторжен почитател на родната гора и по-голямата част от трудовата му дейност протича в Баташките гори. През 80-те години на ХХ век е дългогодишен председател на Общинския народен съвет в Септември. Автор е на книгите "Горопеци" (2009), "Песни за небето, песни от небето" (2011).
Появил се на този свят и израсъл в Родопските  дебри - там, където омайният Орфей е бродил, освен жизнен, устойчив, природно надарен, той е в същото време и духовно извисен. Оттам идва и творческото му съзряване, което в напреднала вече възраст го прави автор на три зрели, стойностни белетристични творби.
Житейска мъдрост и философски прозрения, пламенен патриотизъм и затрогващо родолюбие лъхат от неговото творчество. Те ни терзаят с разрухата, недоимъка, угнетената духовност на нашето съвремие, но и ни карат да се гордеем с безпределната красота на родната природа, вълнуват ни с безценните достойнства на цели поколения българи. Неговата богата начетеност и трезвите му хуманистични възгледи ни поднасят неопровержими данни за днешния наш упадък, за срамотиите на политическите нрави у нас днес и за поруганата ни национална идентичност. Всичко това прави повествованието на Никола Попов интересно, четивно, забавно и едновременно с това - съдържателно, поучително, полезно. Естествено, това го представя убедително като страстен природолюбител, но тъй като при него природният фактор е тясно преплетен и взаимосвързан с актуалните проблеми на съвременността, пред нас се възправя с цялата си убедителност и общественикът Никола Попов. Като го четем, убеждаваме се, че това е човек с остро чувство за справедливост, за сносен и честен човешки живот, за равноправие между хората и за хармония в човешкото общество.
Защо новата му творба е без заглавие, той обяснява така: "Защо без заглавие? Как така без заглавие, ще попитат някои удивени и почудени? Как ли, отговарям аз: Вие очи нямате ли, не виждате ли, че с луди работи, творени от луди управници, е пълно в днешния свят. Моята книга е за тях. Нима не виждате, че е превтасало времето за писане на книги без заглавия?!"
Следва да добавим, че авторът се отказва да сложи точно заглавие на това свое повествование, защото, каквото и да е, то не ще е в състояние да изрази сбито и точно идеите и вълненията му, изложени на страниците на книгата. А те са колкото разнообразни и разностранни, толкова и дълбоки, правдиви, завладяващи:
- И за необходимостта от очовечаването на човека.
- И за робската участ на поробените българи и тяхното освобождаване от братята руси.
- И за гордия Батак.- И за ужасите на Баташкото клане, чиято злощастна жертва е и неговата прабаба.
- И за величието на Апостола на свободата Васил Левски.
- И за демографските процеси у нас и в света.
- И за прелестите на Баташките гори.
- И за глада и лакомията, които опустошават днес родната гора.
- И за лихвите и лихвените проценти, които унищожиха хармонията в човешката душа;
- И за плана "РАН/ЪТ", целящ да превърне Родината ни в пустиня;
- И за мерзките дела на прехвалените лъжедемократи и съсипията, която ни залива вече четвърт век;
- И дори за лудия Насе от "Трети прозорец", за турчина бай Юсеин от село Нова махала и помака Бай Юмер от град Якоруда...
И цялата тази главозамайваща проблематика е пропита от край до край със страстна любов към Родината, с дълбоко преклонение пред нейните духовни водачи и с безрезервна признателност към нейните герои и мъченици, и едновременно с това - с гневна непримиримост към някогашните и днешните нейни угнетители, а така също и към неудържимите властелини на "Златния телец".