За езика, политиците и пуйките

Интересно нещо е езикът на властимащите. Ето, премиерът нарече журналистките мисирки. Извини се, какво толкова. Ще мине ден, друг, ще се забрави. Пък и сякаш свикнахме.  

През последните години се налага един махленски стил на говорене на политиците ни. Диалектизми, цинизми.  

Те, управниците ни, не знаят как да говорят, та от народа ли очаквате... 

И аз прост, и вие прости... 

Съзнателното опростачване на нацията е факт. Все повече неграмотни, все повече неразбиращи. И лесноуправляеми. 

С махленски думи. 

Каквито думите, такива и делата. 

Да покажеш среден пръст в ефир...

Но и този махленски стил остава някак встрани от нищоговоренето. Заслушайте се внимателно. 

Думи без смисъл. Заучени кухи фрази, които нищо не значат. Например неолиберални ценности. Какви са тези ценности? То като оксиморон звучи.  

И на кого му пука за езика, като тук всичко е пари. 

Затова ли учениците ме питат: Е, толкова неграмотни има, но са богати. Какво ме интересува, че пиша с грешки?

Богати, с власт, стъпили на портфейла си, по-високи да изглеждат, недосегаеми. 

Грешките бързо се прощават, ако си във властта или с нея. Всякакви грешки. 

А иначе, ако те нарочат за грешник, тогава става лошо.  

Вижте съдията, който пусна "руския шпионин" в Русия да получи наградата си от Путин. 

Съдията обаче бе награден от американците с "черен печат". Той бил най-корумпираният. В най-корумпираната държава. Смях. 

Скоро на всички, които имат някакви симпатии към Русия, ще им бъде скръцнато със зъби. От нашите "партньори". По един или друг начин. 

А всъщност, ако търсите пуйки и пуяци, пълно е с тях във властта. Спомням си преди време на едно мероприятие в провинцията се появи областен управител, заедно с кмета и депутат за капак. От колата се изтърколи народният избраник и закрачи по площада към трибуната. Носът - високо, крачката - широка, погледът - надменен. Къде съм аз, къде сте вие. И говоренето - общи фрази. Нещо като нищо. 

Това е у нас. Нещо като нищо, години наред. Клакьори, които повтарят това, което им казват. Тук книжовният език няма значение. 

Госпожи и господа властимащи! Вие не сте нещо повече от народа. Никой не е по-голям от народа. Вие сте част от него. Избрани сте, за да го представлявате. Да вземате решения, които той очаква. Затова мислете как и какво говорите. Но никога не забравяйте, че всъщност вие сте просто слуги на народа, нищо повече. 

Затова нито заплахи, нито натиск няма да мине. Народът мълчи, но като му кипне...