За голото дупе и таралежите

"Това да мачкаш Цветанов е все едно с голо дупе таралеж да мачкаш." И: "Аз на социолозите не им вярвам. И от 78% да слезеш на 50%, пак е много високо. А ако си бил на 12 и станеш на 20, е много ниско. Пожелавам на тези, които го критикуват, да стигнат неговия рейтинг.". Тъй рече премиерът Бойко Борисов пред журналистите, минути след като за пореден път "нацепи" съдебната система.
Последваха бравурни овации, досущ като в случая през лятото, когато пред гръцката посланичка край Нова Загора еднозначно и в прав текст Борисов напсува предшественика си Сергей Станишев. Само защото си позволил ден по-рано пред многохилядния събор на левицата на Бузлуджа да обяви, че "не се гаси туй, що не гасне"! Премиерската псувня тогава остана почти незабелязана от медиите, заети с венцехваленето на първия ни магистралостроител.
Сега обаче народностната заемка "с голо дупе да мачкаш таралежи" нямаше как да бъде подмината. И съответно бе взета на "всеоружие" - достатъчно е да се погледнат последвалите вестникарски заглавия. Какво, че на професионални журналистически "седенки" се жалим от опростачването на езика. И че уж дружно се подсмиваме на ъ-кането и о-кането пред парламентарните микрофони.
В случая няма място за подсмиване, отряза ме млад колега от издание, изживяващо се като "завеждащо оптимизма", щом го е казал Борисов - значи така трябва. А щом е в защита на дясната му ръка Цветанов - значи трябва да бъде повтаряно, потретяно и почетвъртвано. Докато така се набие в главите на избирателите, че стане аксиома.
Нека си призная, недолюбвам "валчестите" и нищонеказващи думички, които като пълноводна река се леят от устите на повечето родни политици. Втръснало ми е да човъркам почти като златотърсач в купищата словесна тиня, само и само да изровя интересна и самородна фраза. Но на иначе обръгналия ми слух май му идват в повече изцепки от сорта на "Да ге-е-е го у цървула, на мене ще ми вика пожарникар!". Или: "Делата се дънят, защото едното от двете неща е грешно - или съдът, или прокуратурата. Не може всички дела да се провалят. И двете са грешни - в едни от случаите прокуратурата не си върши работата, в други съдът". Забелязвате ли - всички са в изпражненията, сал едната полиция и нейният водач Цветанов сияят целите в бяло!
Ще кажете, Борисов дойде от силовата система, нормално е да защитава мястото, където с майчина любов е била хвърлена пъпната му връв. Но веднага ще попитам - ако беше дошъл например от системата на БДЖ, дали така всеотдайно щеше да твърди, че дерайлирането на влаковите композиции и традиционно неспазваното разписание е нещо прекрасно. И че вината за неудачите е не в машинистите, а в онези, дето са... ушили байрячетата на стрелочниците?
Със сигурност и прокуратурата, и съдебната машина имат трески за дялане, но когато го правиш дърварски, с големия топор, има опасност в крайна сметка от хилядолетната Байкушева мура да остане клечка за зъби.
Две думички за голото дупе. Не е ли повече от странно един премиер да влиза в ролята на бавачката, която вместо да хвърли оцапания памперс, с все сила се опитва да го дезодорира? Защото и "Нина Ричи" да фъснеш, акото си е ако. И мирише...