За хляба насъщни, или това, без което не можем

Думата "хляб" е с праславянски произход, но е заимствана от протогерманския език (вероятно готски). Появява се още през късната неолитна епоха. Затова се смята, че е сред най-старите продукти в човешката история, а приготвянето му е най-древното занимание. Предполага се, че създаването му може да е резултат от случайно смесване на едросмлени зърна и вода и последващото им опичане или пък всичко се свежда до напълно осъзнати и целенасочени експерименти.

Хлябът заема особено място в живота на хората, въплъщение е на всички щастливи и тъжни, минали и сегашни случки. И няма значение колко ястия има на масата - той е това, без което не можем. Без хляб трапезата е празна.
В много култури насъщният е символ на успех и също така метафорично описва потребностите на народа и постигането на благоденствие. Сполуката обаче не е свързана с буквалното натрупване на запаси от хляб, но когато се говори, че го има, става дума за вид победа и щастие. Крилатата фраза "Хляб и зрелища", употребена от поета Ювенал, не само описва политическия живот в Древен Рим. Но и разкрива, че благодарение на прилагането на тези методи редица владетели са се задържали на власт.
При славяните пък изразът "Хляб и сол" разкрива една от чертите на характера на населението - гостоприемството. А в Израел се свързва най-вече с трудолюбието. В Индия се използва в израза "Хляб, дреха и къща", като по този начин се нарежда сред основните потребности на хората. В някои англоговорящи страни се споменава като мерило за богатство. По-често обаче говори за прехраната, възможна благодарение на работата, затова казват "Изкарвам си хляба", чиято конотация се свежда до "Трудя се". А фразата "Омръзна ми да бъда черен хляб" се използва, за да се подчертае недоволството от бедност и принизеност. Синоним на голям потенциал е поговорката "Има много хляб в тази работа". За много народи играе главната роля в различни обреди и ритуали, а християните го наричат "плътта Христова". Когато се казва "Продаваше се като топъл хляб", означава, че става дума за нещо много желано и търсено.
Експертите са на мнение, че първите мелници са създадени в Древен Египет преди 3000 години. Хората приготвят хляб в домовете си, а по-големи пекарни има само в двора на фараона, край домовете на висшите му сановници и в близост до строежите на храмове и пирамиди (за изхранване на работниците). Понеже се прави предимно от роби, смята се, че бухналият хляб е открит именно от тях: отначало като спонтанна ферментация на тестото, а впоследствие - предизвикана от ферментиращ гроздов сок или хмел. Заквасването води до появата на различни видове теста и хлебни изделия. Многообразието им дори вдъхновява древногръцкия автор Атеней, който описва в специална творба най-разпространените от тях.
Едва в разцвета на Римската империя хлебопроизводството се превръща в обществен занаят. Тогава се появяват и първите по-големи пекарни, които изхранват населението. В Средновековна Европа хлябът предимно е ръжен и става основна храна, дори се използва като чиния. Едва през ХV век започват да се изработват дървени съдове и хлебните остават в миналото.
Любопитен факт е, че съхраняването на брашно и жито в големи количества води до появата на стратегически зърнени резерви - житници, които се свързват и със създаването на първите урбанистични селища и градове.
Колкото и да е древен хлябът, нарязаният се появява преди по-малко от век - през 1928 г., когато Ото Фредерик Роведер изработва специална машина. Тя не само реже, но и опакова, за да не се разваля или изсъхва насъщният. А механизирането на ферментацията става възможно през 1961 г., което води до много по-кратко време за приготвяне на закваската и се превръща в истинска революционна придобивка.
В продължение на векове белият хляб се свързва предимно с привилегированата класа, докато черният - с по-бедната прослойка на населението. Обаче през ХХ век учените акцентират върху високите хранителни качества на хляба, приготвен с по-тъмно брашно (особено с ръжено), и той става предпочитан, защото е по-здравословен. Не е тайна, че днес при замесването на хляба често се прибавят различни химически вещества. Това се прави с цел да се съкрати времето за ферментация, да се запази свежестта на изделието за по-дълго, да се постигне по-добра горна и долна кора, да се подобри формата му и т.н. В зависимост от вида времето за направата на един хляб е от 45 минути до 3 часа.
Домашният хляб най-често е с кръгла форма. Може би затова в България той се свързва с вечния цикъл на живота, с безкрайността, с кръга, със слънчевия диск, със семейното огнище. Неслучайно на трапезата без хляб не се сяда, а всеки гостенин традиционно се посреща с хляб и сол.
Хлябът съпровожда целия жизнен път на човека: от раждането до неговата смърт, в делник и празник, в радост и скръб. Хлябът е дар, хлябът е молба, хлябът е жертва, хлябът е магия, хлябът е живот...


Богатството на народната памет

Мисията на народната памет, събрана в пословици и поговорки, е да запазва най-ценното, като при това използва колкото може по-малко думи. В повечето сентенции за хляба се говори като за нещо особено ценно, важно, от първостепенно значение.
* Никой не е по-голям от хляба.
* В него хляба, в него и ножа.
* Човек не живее само с хляб.
* Глад не види нищо освен хляб.
* Да имаше сирене, щях да надробя попара, ама няма хляб!
* Умният и насън си изкарва хляба.
* Чуждият хляб зъби кърши.
* Давали на циганина царство, а той питал: ами хляб?
* Половин хляб е по-добре от никакъв.
* За хубав глад няма твърд хляб.
* Без труд няма да има хляб в устата.
* Собственият хляб е по-сладък на вкус.
* Печи хляба, докато пещта е гореща.
* Някои хора са толкова гладни, че Бог не може да се появи пред тях в друг вид освен като хляб.


Какво се пече по света

За някои народи са характерни доста специфични хлебни изделия. Добре е да сме наясно с екзотичните им названия и да знаем, че...
* в Армения пекат лаваш и матнакаш;
* в Германия - рогенмишброт (типов хляб), кюрбискернброт (с тиквено семе), щолен (коледен);
* в Испания - пан (пшеничен хляб), пан де маиз (царевичен), пан де папа или пан де патата (картофен);
* в Италия - чабата и панетоне;
* в Мексико - тортиля;
* в Словения и Сърбия - лепиня;
* във Франция - багет и пандеми;
* в Шотландия - скотълз.