За кого и как

По данни на ресорната агенция държавата е постигнала своеобразен рекорд от началото на годината до края на юли, харчейки за обществени поръчки по 25 млн. лв. на ден. Ако повярваме на хвалбите на управляващите, че икономиката цъфти, значи има и пари за харчене. По-важният въпрос в случая обаче е не колко, а как и за какво се харчи народната пара. Освен това се запазва тенденцията половината от всички жалби срещу процедури на държавната и местната власт да са основателни. Друга една четвърт от поръчките се оказват незаконни. Цялостният контрол, свързан с обществените поръчки, се извърша от Агенцията за държавната финансова инспекция. По нейни данни за първите две тримесечия на годината поръчки на обща стойност 25 700 000 лева са незаконни. През юни миналата година корифеят по всичкология, вицепремиерът Томислав Дончев, обяви пред тогавашния еврокомисар по вътрешен пазар Елжбета Биенковска, че в рамките на една година ще тръгнат електронните обществени поръчки. Годината мина, но нищо подобно не се случи.

Всепризната истина е, че именно обществените поръчки са най-пълноводният извор, от който блика корупцията. През последните години законът бе многократно променян, управляващите написаха и нов, но ситуацията не се промени особено. Хората си остават на мнението, че поръчки се печелят основно от фирми, близки до властта. По данни на ИПИ за десет години държавните структури са похарчили над 60 млрд. лв. чрез близо 200 хиляди обществени поръчки. Показателна за "далаверата" е високата концентрация на изпълнителите. 10% от изпълнителите на обществените поръчки (около 2 хиляди от общо 20 хиляди отделни изпълнители) са спечелили 71% (около 120 хиляди) от броя на подписаните обществени поръчки и 85% (около 53 млрд. лв.) от общата сума по всички договори. После се чудим защо не ни искат в Шенген и еврозоната.