За Крим и Русия

Румен ТОТЕВ, кап. I ранг о.з.

Покрай президентските избори отново бе натрапена много активно темата за полуостров Крим и неговата държавна принадлежност. Не, няма да коментирам исторически Крим кому принадлежи и какъв е основният етнос на населението. Ще се опитам да погледна към въпроса от друг ъгъл.

Нека приемем тезата, че присъединяването на Крим от страна на Руската федерация е насилствено, нищо че е след еднозначен референдум на населението там. Но ще попитам: на вас не са ли ви известни по света други територии, заети насилствено, без някой да е поискал тези територии да се върнат?

Годината е 1876-а. В Цариград се свиква т.нар. Цариградска конференция, на която се обсъжда на кои територии от Османската империя живеят трайно българи. Решенията ѝ са приети от всички държави, но Великите сили веднага казват, че не може евентуално след една бъдеща освободителна за българите война да се създаде толкова голяма държава. При това - на този важен кръстопът, на Балканския полуостров. Е, резултатът е известен. Дори след Съединението на Княжество България с Източна Румелия България заема около половината от територията, призната на Цариградската конференция. Някой да се е засилил да настоява за връщане на изконните български земи? Единствено с Крайовската спогодба ни се връща Южна Добруджа, но погледнете в интернет този договор, за да видите каква е неговата цена!

Нека да се върнем към нашето време. В края на ХХ век до нашите западни граници т.нар. косовари решиха, че искат да се отделят от Съюзна република Югославия, защото, видите ли, те са мюсюлмани, част са от албанския етнос и е редно да имат собствена държава. И образуваха известната "Армия за освобождаване на Косово" (АОК), след което започнаха своята "освободителна" война. Засилиха се и действията на сръбската армия за етническо прочистване. Намесиха се САЩ и други страни за постигане на примирие, в ООН бе прието да се изпрати мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Скоро след това се увеличи ескалацията на военните действия и от двете страни, намесиха се войски на САЩ и няколко други натовски страни. И в резултат Югославия бе заставена да приеме до някаква степен независимостта на т.нар. Република Косово. Ще задам въпрос: ако сръбското правителство водеше активна проамериканска политика, това щеше ли да се случи? Моят отговор прозира зад редовете, но съм сигурен и за вашите отговори. 

Сега да се пренесем през земното кълбо и да отидем в САЩ, в Калифорния. Тази област е откъсната чрез война от Мексико и е присъединена към САЩ. Нека предположим, че някъде в близко бъдеще, да речем в средата на 2022 г., голяма част от мексиканците, живеещи в Калифорния, поискат да се върнат в своето родно Мексико, но със своята територия. И световните телеграфни агенции гръмнат новината: "Образувана е "Армия за освобождаване на Калифорния" (АОК). Да, сигурен съм, че това навярно никога няма да се случи. Но да предположим, че се случи. Как смятате, САЩ и неговият президент ще чакат ли Русия и президентът ѝ Путин да наложат чрез ООН действия, подобни на тези в Косово? Отговорът е ясен. Американската армия за миг ще разпердушини АОК и всичките нейни вождове ще отидат да лежат по американските затвори. Може за някои да има и по-тежки наказания. 

Завършвам тази своя бележка с думите: Уважаеми дами и господа "демократи" по цялото земно кълбо, и най-вече в България, забравете темата "Крим и Русия". Дори и да продължите с неистовата злоба към руския народ и към Путин, към "русофилите" в България, тези приказки нямат своята реална историко-политическа основа. Защото в противен случай Великите сили и ООН ще трябва да преначертаят политическата карта на света.

Смятате ли, че това е възможно сега или в бъдеще?