За кучетата и кервана

Посред зима жителите на Несебър се вдигнаха на протест. Не за друго, а за да опазят домовете си. Жива верига препречи пътя на машините, тръгнали да събарят не хотели и палати, а по една-две тавански стаички.

А причината бе безумна акция на ДНСК.

Тя е разпоредена от Министерството на културата, а поводът бил опасността Несебър да загуби статута си на град-паметник на ЮНЕСКО.

Дотук добре!

Не е лошо, че някой се е сетил, че все пак България е известна в света със своите забележителности и природа. Само дето нещата започнаха да куцат още в началото на действията на държавниците. Защото багерите тръгнаха не към хотелите и палатите, които са на самия плаж, а към къщите на хората.

Да, вярно, че не може всеки да си строи каквото си поиска и както си поиска. Да, вярно е, че много хора ще си помислят - тези са строили, за да печелят от туристи през лятото. Да, но е вярно, че и хотелите са строени със същата цел. И не само това - строени са без разрешителни. И незнайно защо точно този факт се пропуска във всички държавнически заповеди, изявления, официални позиции и т. н. Дори регионалният министър излезе и заяви, че е решен да се събори всичко незаконно, а законното строителство било най-лесно. Държавата щяла да маха всичко - от билборд до къща. Културният министър пък побърза да си измие ръцете. След като протестът ескалира до нажежено, ведомството на Вежди Рашидов заяви в официална позиция, че то не нареждало събарянето на сградите. Това било функция на ДНСК. И така нататък....

От цялата работа излиза само едно - "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони". Тривиално, но цитат от фолк песен. Щото то цялата държава го удари на чалга. Докато един архитект дава разрешения на едни, за други "прави компромиси", одобрява цели устройствени планове на градове, а накрая се оказва силно изненадан от пръкналите се палати, "законът ще си е все врата у поле". Защото не може да събаряш домовете на хората, когато неразборията идва от държавата. Защото, ако някой трябва да понесе последствия, то това са хората на постове, които са позволили да се вдигнат палататие. Това трябва да са хората на постове, които позволяват да се бута фамилната къща, а палататите не. Това трябва да са хората, които си измиват ръцете един с друг. Това трябва да са хората, които продължават да действат на принципа, че в мътна вода лесно се лови риба.

А иначе кучетата продължават да си лаят, а керванът да си върви, но не се знае докога....