За неслучените желания и пропуснатите сбъдвания

В това представление има много мрак, много страх, много колебания и усилия, но и много жажда за търсене на смисъла и стойностите в живота и в хората. "В "Страх" разглеждаме историята на един човек, който е принуден да се върне назад в миналото си и да анализира изживения си живот. Това е спектакъл за страховете в нас. За това как можем, но не можем да се справим с тях. Спектакъл за срещата между детството, зрелостта и старостта. И дали е възможно да изживеем живота си по друг начин. "Страх" е спектакъл за това, което се опитваме да преодолеем, но не преодоляваме, за това, което можем да бъдем, но не успяваме", така представя проблематиката на представлението си режисьорката Веселка Кунчева.
Действието започва с това как един композитор и диригент изпада в кома. В това състояние между живота и смъртта, на връщане от тъмния тунел, той си спомня своите предишни смърти, своите победи и падения, случки от детството, белязали съзнанието и живота му, и най-вече преживява отново страховете от пропуснатите сбъдвания и неслучени желания. Това впечатляващо с визуалното си решение и огромно въздействие на съзнателно и несъзнателно ниво изследване на страха и от живота, и от смъртта всъщност превръща спектакъла по текст на Веселка Кунчева и Ина Божидарова, сценична среда и кукли на Мариета Голомехова, в изключително емоционално и интелектуално изживяване. Непрестанно люлеещите се люлки, сред злокобна синя светлина и пушек, придават ритъма и настроението на спектакъла, в който с великолепно въображение са съчетани жива актьорска игра, страховити огромни кукли с метални маски, малка кукла, прилична на дървено човече, представляваща главния герой, изправен пред страховете и надеждите си. Стихията на режисьорското и художническото въображение тук наистина е от най-висока степен, при това подчинена на основната идея и цел на спектакъла - изследването чрез театрални средства на страха от смъртта както във физическо, така и в духовно измерение. Но в същото време това изключително впечатляващо с театралната и интелектуалната си култура представление е спектакъл, както отбелязва Веселка Кунчева, за хората, които обичат да се вглеждат в околните и в себе си, за хора, които са търсещи и не са се заровили само в оцеляването в този живот. За хората, любопитни към новото, към живота и изкуството. Звучи мрачно, но този мрак е в нас, той яде сърцата ни, душите ни, затова, ако успеем да го признаем и преодолеем, се освобождаваме. Не бива да го крием, не бива да се правим, че не съществува.
Георги Спасов, Калоян Георгиев, Дарин Димитров, Ваня Камянска, Елица Стоянова, Станислав Матев, Таня Георгиева, Кирил Антонов, Любен Чанев и Деница Янакиева са актьорите, въвлечени в тази мрачно-светла приказка, в която звучи музиката на Христо Намлиев, активна роля играе осветлението, дело на Томаш Моравек и Катарина Дурикова, и хореографията на Явор Кунчев. Именно за сложното и въздействащо съчетание на всички компоненти спектакълът на Държавния куклен театър Стара Загора има номинации за наградите "Икар 2015" за куклен спектакъл, за авторска музика, за сценография и за майсторско техническо осъществяване.