За някои дреболии, които не са дребни

Крум ВАСИЛЕВ

Червената петолъчка като партиен символ е забравена; червената роза като партийна емблема - преправена; партийната книжарничка отдавна е закрита - все дребни неща. Струва ли си да се пише по тях преди конгрес, който ще се занимава с наистина големи, жизнено важни за партията и държавата проблеми? Струва си, ако БСП е вярна на същността си, на традициите си, на най-характерната своя черта - идейността.

Най-сигурното средство да бъде отслабена, размита, разбита нашата партия е деидеологизирането й. А то от години се прокрадва, понякога даже в противоречие с ясни уставни положения.

Разгърнете партийния ни устав (ако можете да се снабдите с него, което не е лесно) и още на първата му страница ще прочетете, че освен червеното знаме, символ на БСП е и "Червена петолъчка - исторически символ на борбите и на жертвите, дадени от партията". Става дума за онази простичка петолъчка, която ремсистите и ремсистките се осмеляваха през фашистко време да рисуват по стените и понякога заплащаха с живота си за това. Същата онази кървава петолъчка, която садистите жандармеристи изрязваха върху челата на заловени партизани и партизанки, преди да ги разстрелят.

Този партиен символ от години практически изчезна от партийния живот. Събитие би било на партийна манифестация, на събрание, редом с червеното знаме да се появи червена петолъчка. Тя просто е забравена и по този начин е пренебрегнат потенциалният идеологически заряд, който носи.

По-различна е съдбата на другия уставен символ на Българската социалистическа партия - червената роза, сегашната ни партийна емблема. Тридесет години изминаха от онзи нерадостен ден на 1990 г., в който делегатите на последния конгрес на БКП трябваше, наред с преименуването на партията, да утвърдят заменянето на сърпа и чука като нейна емблема с червената роза. Твърде неравностойна замяна, но тя се налагаше. Гласувахме за нея със свити сърца и по съвет на един от делегатите се заричахме в тях да запазим сърпа и чука. В устава обаче залегна следният текст: "Емблема - червена роза със зелени листа на бял фон и надпис с червени букви БСП".

А как е на практика? В употреба са два варианта на емблемата. И двата доста далече от записаното в устава. При първия вариант (той може да се види в ДУМА на стр. 1 от броя на 9 септември т.г.) е потребна силна фантазия, за да се разчете в него роза. Във втория вариант (той може да се види изрисуван на трибуната в голямата зала на "Позитано" 20) червената роза е заменена с няколко крайно произволни щрихи. И най-буйната фантазия не може да ги оприличи на роза.

Ще бъда погрешно разбран, ако се сметне, че пледирам за натуралистично изображение на роза. Изображението задължително трябва да бъде артистично и да въздейства именно като червена роза, символ на червената партия. Емблемата губи смисъл, ако е превърната в абстрактна драскулка, която не говори нищо, камо ли да въздейства емоционално. Емблемата на БСП трябва да си намери майстора. За тази цел обикновено се прибягва до конкурс. Конкурсът обаче изисква пари, а в нашата партия те са кът. Нелека, но решима задача. Да се надяваме, че обновеното ръководство няма да я пренебрегне.

До голяма степен до пари опира още една висяща задача, наглед незначителна, но важна за идеологическата и просветната работа на партията. Става въпрос за партийната книжарничка на "Позитано" 20, която от три години е закрита. Тя стана жертва на реституцията и партията ни се оказа без книжарница във време, когато особено се нуждае от нея. Нашата партия и печатното слово винаги са били неделими. Даже в годините на фашисткия терор комунистът Стоян Стоименов съумяваше да поддържа книжарница и издателство "Нов свят". Ненормално, противоестествено е сега на "Позитано" 20 да не може да се купят в. ДУМА, сп. "Ново време", новоизлязла лява книга.

Скоро след закриването на книжарничката, при среща с председателката Корнелия Нинова поставих този въпрос. Нейният отговор беше, че проблемът е твърде сложен, но по него се работи. Миналата година при среща с другарката Нинова отново я запитах ще се намери ли решение за книжарничката. Отговорът й беше категоричен: "Въпросът ще се реши скоро." Зарадвах се и споделих добрата вест с другари, които като мен болееха по случая. За съжаление, измина година, книжарница няма и няма.

Възстановяването на книжарницата на "Позитано" не е лесно. Не само защото за което и да е от партерните помещения, които сега тънат в прах, трябва да се плаща висок наем на алчните реститути. Трябва освен това да се намери човек, готов да се ангажира като частно лице с книготърговска дейност, понеже законът не позволява на партиите да разкриват търговски обекти. Необходимо е да се развърже твърде сложен възел. За това е нужна воля. Дано партийното ръководство и лично председателката ни да я проявят.

Спрях се на три, отново ще кажа, не най-важни въпроси. Към тях могат да се прибавят и други от този род. Сам по себе си всеки един е твърде незначителен, но всички са свързани с големия въпрос за характера на нашата партия. Тя достигна 130-годишна възраст, защото остана вярна на велика идея. И в борбата срещу фашизма, и в строителството на социализма социалистическата идейност беше почвата, от която партията ни черпеше сила. Откъсната от тази почва, тя става дърво без корен. А дърветата без корен загиват. Не искам и да помисля, че това може да се случи с партията, на която съм член вече пълни 76 години.