За пълзящата Цецовизация

Инж. Александър Томов

Софийският градски съд си има нов председател. Млада дама, с почти смешен за поста си стаж. Но пък близка до Цветанов. Нещо подобно се случи съвсем неотдавна и във Върховния административен съд. И там беше избран близък на Цветанов.

Цветанов контролира партийните структури на ГЕРБ по места. Цветанов контролира МВР. Цветанов е шеф на предизборния щаб. Цветанов... Започвам да си мисля, че този човек контролира всичко в държавата. Или почти всичко. И че господин Цветанов е концентрирал в ръцете си необятна власт, която не съм сигурен, че ще може винаги да използва достатъчно внимателно. По-възрастното поколение, изучавало старателно трудовете на Ленин, ще разпознае, че перифразирам думите от политическото му завещание "Писмо до конгреса". За по-младите ще спомена, че тези думи се отнасят за една от най-противоречивите фигури на ХХ век - Йосиф Висарионович Джугашвили, известен повече като Сталин. Името му съвсем ненапразно е станало синоним на диктатура и параноични репресии над невинни. Думите на Ленин за съжаление са се оказали пророчески.

От единствения човек, стоящ над Цветанов - Бойко Борисов (Дали? Поне такъв е в представите на болшинството от хората), трудно можем да очакваме прозорливостта на Ленин. На Борисов конграчулейшънси му дай, особено ако произлизат от Уорлик. Тях, ако ги има, нищо друго не му трябва, дори хляб и вода. Но ние, останалите, трябва да гледаме. И да виждаме... И да реагираме. Като съдия Душана Здравкова. Учредителката на ГЕРБ постъпи достойно, напускайки съдебната система, като израз на несъгласие с натиска, оказван от изпълнителната власт върху нея. Ще се намерят ли и други, които да не подминат с мълчание пълзящата Цецовизация? Като неуспялата кандидатка в конкурса за шеф на СГС Величка Цанова. Която поиска вчера Цветанов да се извини за приказките си, напомняйки му за "новия морал", който той и съпартийците му щяха да донесат.