За първи път в живота си гасих огън. Но за първи път в живота си видях какво значи да сме ЕДНО

Илиян Якимов


Днес (вчера - б. ред.) Враждебна не беше просто квартал. Днес Враждебна беше сърце. Всеки, който живее тук, знае какви сме по принцип – затворени в собствените си черупки, всеки гледа своята си градина, всеки псува държавата, съседите, живота. Свикнали сме да мислим, че живеем сред хора, които не ги е грижа. Аз самият съм го мислил хиляди пъти.
Но днес нещо се скъса. И в същото време – нещо се съши.
Когато от градинката чухме виковете „Пожар!“ и видяхме как пламъците от полето вече пълзят към къщите, никой от нас не се поколеба. Втурнахме се. И това, което видях там, в разгара на дима и ада, ме накара да настръхна.
Видях сила. Невероятна, стихийна, българска сила.
Стояхме рамо до рамо – без значение кой кой е, как е облечен, колко пари има в джоба си или от какъв етнос е. Падаха бариери, изчезваха предразсъдъци. Изведнъж нямаше чужди къщи и чуждо нещастие. Подавахме кофи, влачехме маркучи, момчетата гасяха с тупалки в дима, всеки рискуваше нещо от себе си, за да спаси покъщината на човек, когото дори не познава.
За първи път в живота си гасих огън. Но за първи път в живота си видях какво значи да сме ЕДНО.
Огромно, дълбоко поклон пред момчетата от пожарната! Момчета, вие сте може би единствената институция в тази държава, която работи с душа, храброст и истинска скромност. Благодарим ви, че бяхте там с нас!
Накрая чух хора да ни благодарят. Но истината е, че и аз благодаря на всеки един от вас. Защото днес ние бяхме братя. Днес доказахме, че когато дойде най-страшното, не сме просто съседи – ние сме НАРОД.
Винаги съм мечтал да живея в общество, където ако паднеш, трима ще се протегнат да те вдигнат, а четвърти ще спре колата си, за да ти помогне. Днес видях тази мечта с очите си. 
Днес я изживях.
Към всички, които казват, че сме станали студени, че нищо не става от нас и че доброто е умряло: не сте прави. Ние сме велики, когато сме заедно!
Вярвайте в доброто. Помагайте, с каквото можете, когато можете. Без мен, без теб, без него – няма как да успеем. Но заедно можем да спрем всеки огън.
Днес си припомних защо си струва. Днес се родихме отново като общност. Бъдете горди! 


Фейсбук