За Победата от вкъщи

Девети май тази година беше особен. И благодарение на факта, че се навършиха 75 години от Деня на Победата. И заради проумяването, че, уви, празникът не можеше да бъде отбелязан така, както подобава. Отложен бе дори традиционният, емблематичният и чаканият от мнозина - и най-вече от ветераните - Парад на Червения площад.

Засега.

Вероятно за някои индивиди, които страдат от недостиг на уроци по история, откровено незнание или липса на домашно възпитание дори, това няма каквото и да било значение. За други обаче изключително тежък бе изборът да не поднесат цвете на героите и особено за децата на войната, гледали смъртта в очите. Тъй като сега не само не можаха да съпреживеят датата рамо до рамо с човеците, които наистина разбират колко е важна тя. Но бяха лишени от шанса да усетят и пред малкия екран духа на честванията, които очаквахме и си представяхме за юбилея. Защото някои телевизионни предавания, посветени на 9 май, няма как да заместят реалните и винаги много емоционалните срещи с ветераните, чиито редици стават, за жалост, все по-малобройни.

Заради заплахата от коронавируса този път не се поздравихме лично в уречения ден с живите участници във Втората световна война. Макар датата да е сред най-скъпите за тях, сега за нас животът им е по-важен от всякога. Затова трябва да не пропуснем да им благодарим за подвига и още по-настоятелно да ги помолим да стоят вкъщи. Време е и ние да ги пазим и да се борим за тях.

Не са много хората, които имат сред познатите си ветерани, на които се обаждат по случай една от най-великите дати в историята на човечеството. Но всеки може да изрази своята почит към Победата, като прочете стихотворение или разказ, посветени на войната, като изгледа тематичен филм, разлисти овехтели албуми или просто се чуе с приятел, който също осъзнава значението на тази бележита дата. И да помълчи минута в памет на онези, които жертваха всичко, за да ни има нас.

Не е нужно да се фукаме във фейсбук с виртуални георгиевски лентички, за чийто произход, значение и мисия някои трудно ще се сетят. И по друг начин може да се изрази стремежът да не позволим на децата, внуците и на още безброй поколения и за миг да забравят кой и на каква, несъизмерима с каквото и да било, цена осигури Победата в най-страшните битки на ХХ век.

Защото горди, тържествени и със сълзи на очите може да бъдат не само парадите, полагането на цветя пред паметниците на загиналите в боевете и почетните караули край монументите на неизвестните войни. А също така и мислите. И надеждите. И вярата. И думите. И отношението. Както и паметта.

Победата няма как да бъде отменена, отложена или потулена. Не е възможно. Докато има поне един, който помни. А в дните около 9 май такива сме стотици милиони.

Честита Победа!