15 Септември 2019неделя22:05 ч.

Актуално

За повече държава в земеделието

В Европа няма такава безконтролна търговия със земя, каквато съществува у нас

/ брой: 192

автор:Въто Христов

visibility 1797

Наскоро председателят на БСП Корнелия Нинова лансира и отстоява идеята за повече държава в икономиката. Направиха се и първите стъпки - левицата внесе законопроект за управление на държавните и общинските предприятия.
Показателен в положителен смисъл е опитът на старите страни членки на ЕС (15), които имат цветущо земеделие. Успехи постигнаха и някои от новоприетите (13). За съжаление ние сме все в групата на изоставащите, а по основни показатели и на последно място.

Как стоят нещата у нас?

1. По собствеността на земеделската земя. Имаме закон, приет 1991 г., който третира и нейното използване (ЗСПЗЗ). С неговото приемане се възстанови изконното право на собственост. Досега той е изменян и допълван повече от 60 пъти и е станал истинска джунгла, в която трудно могат да се оправят и юристи. С неговото приемане се увеличи броят на дребните собственици. Ето и числата: до 1944 г. собствениците (главно фамилни) бяха 880 хиляди; в края на 50-те години при завършване на кооперирането те стигнаха 1.3 млн. поради това, че при влизането в ТКЗС родителите предоставяха земя на синове и дъщери, с която те ставаха членове на стопанствата. В случая земята не се разделяше, а се включваше в кооперативните блокове.
Със ЗСПЗЗ те станаха повече от 2 млн., а парчетата от 12 млн. на 20 млн., а техният размер намаля още повече. Работата по възстановяване на собствеността не е довършена. Законът позволява по-нататъшно раздробяване. Много от собствениците са в чужбина. Оплакванията до различни инстанции са многобройни. Проблем станаха т.нар. бели платна, с които ежегодно се занимават областните дирекции и общинските служби по земеделие.
Държавата не ръководи, не направлява и не контролира търговията със земеделска земя. Тук опасността идва от факта, че голям брой физически, юридически лица, чужденци и фондове за недвижими имоти са закупили десетки и стотици хиляди декари. Дори се появиха и собственици на милион декари. Такава безконтролна търговия със земя в Европа няма. Основателен е въпросът защо държавата не изкупува земеделска земя, а фондове за недвижими имоти са изкупили около 2 млн. декара. Сега държавата започна да изкупува горски площи (и правилно), а земеделски не.
Държавата избягва проблема за комасацията. Плахите и скромни опити, които се правят са по инициатива на фондовете с цел да уедрят закупените на безценица и пръснати малки парчета земя и реализират принципа "Купувай евтино и продавай скъпо", но друг да плати. При тази комасация основното е търговията със земя, а не производството.
2. Използване на земята. На всички вече е известно, че българската земя не ни храни. Огромният внос, който правим на плодове, зеленчуци, месо, мляко и техните производни, потвърждава това. Вярно е, че достигнахме количеството зърно, което произвеждахме годишно преди промените (около 9 млн. тона), а маслодайните семена (слънчогледови и рапични) увеличихме повече от пет пъти, тяхното производство надхвърли 2.3 млн.тона. Ежегодният износ на зърно вече надхвърля 6 млн.тона, а този на маслодайните семена - 1.5 млн. тона. Този огромен износ на суровини определя положителния валутен баланс от земеделието - над 1.5 млрд. лева. Не е за гордост да изнасяш суровини с ниска добавена стойност и да внасяш хранителни продукти с висока добавена стойност.

Значителни промени настъпиха

в структурата на използваната земя - намаление на повече от два пъти на площите на трайните насаждения и зеленчуците, над десет пъти на фуражните култури. Запазили са се тези на зърнените и рязко са увеличени тези на маслодайните - от 4 на 10 млн. дка. Последните две групи култури заемат почти 94% от площта на нивите - 61% за зърнените и 33% маслодайните.
За това, че ние не използваме ефективно най-големия природен ресурс земеделската земя, възлизаща на 50 млн. декара, ще илюстрирам с данни на Евростат (за 2014 г.), предоставени ми от проф. Тр. Дарджонов. Общият доход от декар, изчислен за 45 млн. дка, за България е 86 евро срещу 270 за страните членки (15) на ЕС. Разликата е повече от три пъти. А ето дохода на челниците в земеделското производство - Холандия 1458 евро, Белгия - 628, Дания - 449, Италия - 388, Люксембург - 352, Германия - 319, Франция - 264, Австрия - 244. Новоприетите членове (13) получават средно по 137 евро от декар. В тази група се открояват Словения - 242, Хърватия - 186, Унгария - 161, Чехия - 140. Под средното за страната число (86) получават повечето наши земеделски производители, които не произвеждат животновъдна продукция, плодове и зеленчуци.
В един престижен национален университет има Департамент "Природни ресурси", но не съм чул или прочел, че е направен анализ и предложение как по-ефективно да използваме земята. Дори оттам често се чува глас, че ОСП не ни устройва, а вносните холандски домати са по-добри от българските. Вкусът им го знаем. Други учени пишат, че за 10 години "европейско земеделие" сме загубили 10 млрд. лева и 500 хил. работни места. Пропуснатите ползи са много по-големи, а и не се измерват само с тези числа. Истината е, че ние нямаме европейско земеделие, което е подчертавано не един път и не от един автор.
Ето големия въпрос - къде е българската държава и всички нейни власти. Да е приета краткосрочна (пък и дългосрочна) програма за изхранване на населението с български хранителни стоки - не. Ние се поддадохме на пазарната стихия и ето докъде я докарахме. Интензифицирахме производството на зърно и маслодайни семена, което е добре. В същото време разходите се увеличават, цените на международния пазар по-често намаляват и ние тъпчем на едно място. Ще има да чакаме година като 2013 г., когато цените на тези продукти бяха високи и нашите земеделски производители се радваха.
3. Държавата и субсидиите в земеделието и селските райони. За периода 2014-2020 г. е предвидено да бъдат усвоени 7.5 млрд. евро, от които над 5 млрд. за подпомагане на земеделските стопанства и останалите за развитие на селските райони и инвестиции в земеделието. От 2016 до 2020 г. директните плащания от ЕС ще бъдат от 792 до 796 млн. евро. Към тези суми трябва да се прибавят още 15% национални доплащания. Това означава общата сума по първия стълб да надхвърли 1.8 млрд. лева. Отделно са още няколко стотин милиони по втория стълб. Такива огромни суми нашето земеделие никога не е получавало.
Когато се подготвяше бюджетът за 2014-2020 г., ЕС ни предложи скала за подпомагане на фермерите, по която трябва да им се заплаща. От 150-200 хил. евро сумата над 150 хил. се намалява с 20%, от 200-250 хил. намалението е 40%, от 250-300 хил. намаление със 70%. Над 300 хил. субсидия да не се изплаща. Ние така "обсъждахме" тази скала и приехме сумата от 150-300 хил. евро да се намали с 5% срещу 40% по скалата на ЕК. В числово изражение, намалението по ЕК е 60 хил. евро, по нашето е 7.5 хил. Едрите фермери

в случая "бълха ги ухапала"

Заблудихме дребните фермери, обработващи до 300 дка земя, че те ще получат по-висока субсидия на декар, но същото повишение дадохме за първите 300 декара и на обработващите по-големи площи. Тези два момента не говорят ли за фаворизиране на едрите фермери. Сега ръководителите на МЗХ и фонд "Земеделие" продължават да ни заблуждават, като казват, че фермерите, които надвишават субсидията от 300 хил. евро са единици (или само една). Защо, уважаеми държавници, не надникнете в кръга на едрите фермери и ще видите, че голяма част от тях роиха и в едно семейство са няколко - на съпруга, съпругата, дъщерята, сина и др. Ако се постави въпросът къде е държавата? Отговорът е тя е пряк или косвен съучастник. БАН изнесе скалата за субсидиране в Германия. По нея намалението на субсидията започва от 500 дка и над 3000 дка не се дава субсидия. При нас спирането на субсидията ще стане над около 20 хил. дка.
4. Арендните отношения и държавата. Те се уреждат със ЗАЗ, приет 1996 г. и основно променен през 1999 г. Тази закон нанесе много беди на дребните собственици на земя и на селото. Известни са създадените крупни арендаторски стопанства, допринесли за обезлюдяването на селата. През последните години той беше предмет на многобройни дискусии, предложения и питания в НС, МС, МЗХ и Омбудсмана на Републиката (бившия К. Пенчев). Държавата допусна неравнопоставеност в отношенията "собственик-арендатор". Арендаторът определя едностранно клаузите в договора. Той определя размера на арендното плащане. Не е ограничен размерът на арендуваната земя. Сложна система на регистрация на договорите и трудна при тяхното разтрогване. Арендодателите нямат регламентиран със закон защитник. Важността на този закон се определя от обстоятелства: българското земеделие е арендаторско - 80% от земята се арендува; чрез него се реализира важна социална дейност, тъй като засяга повече от милион арендодатели. По тези и още други причини се налага приемането на нов закон.
5. За земеделските кооперации и кооперативите в земеделието. Законът за земеделските кооперации беше приет 1991 г., отменен и приет нов през 1999 г. В него липсва думата "земеделска". Многократно е подчертавано, че земеделските кооперации не са равнопоставени с другите земеделски структури. Главно по политически и икономически причини техният брой от 3200 в началото на промените остана 940, обработващи 17% от земята. Надявам се новото ръководство на Националния съюз на земеделските кооперации със съдействието на МЗХ и комисията по "Земеделие и храни" в НС да разработи проект на нов закон и по надлежен ред да го внесе в НС за приемане.
Известни са трудностите и недоволствата на дребните и средните земеделски производители по реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Държавата вместо да им помогне, се задоволява с най-общи указания, като казва "сдружавайте се" и си отговаря - "ние ги съветваме да се организират, но те не искат".

Правят се първите стъпки

Но производителите са оставени сами да се лутат и да се сблъскват с труднопреодолими препятствия. Държавата може да помогне за ускоряване на този процес, като се опре на препоръките на френския експерт Яник Риу. А те са: изготвяне схема за създаване на кооперативи с цел да се запазят най-голям брой малки и средни земеделски стопанства; да се определят секторите и търговските потоци, в които са необходими и възможни кооперативи; да се предложат модели на статут и устав на европейски кооператив за всички направления в земеделието; да се създадат един или два пилотни кооперативи, които да служат за модел; да се приложи данъчна политика в полза на кооперативите... Мисля, че не трябва да откриваме колелото, а да използваме богатия опит на Франция, Италия и други европейски страни.
Необходимо е БСП да преосмисли предложението за създаване на държавно предприятие за изкупуване на плодове и зеленчуци и се създадат кооперативи, подобни на европейските.

Манолова иска ревизия за отпадъците в София

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 177

Анелия Клисарова е кандидатът на БСП във Варна

автор:Павлета Давидова

visibility 88

/ брой: 177

Корнелия Нинова: ГЕРБ ги е страх от нас

автор:Павлета Давидова

visibility 93

/ брой: 177

Българите са най-недоволни от работата си

автор:Дума

visibility 64

/ брой: 177

Обмислят енергиен данък за авиокомпаниите

автор:Дума

visibility 54

/ брой: 177

Пускат юбилейна монета за БАН

автор:Дума

visibility 60

/ брой: 177

Национализират "Дунарит"

автор:Дума

visibility 48

/ брой: 177

Джонсън не бил вярвал в Брекзит

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 177

Йеменски бунтовници атакуваха саудитски рафинерии с дронове

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 177

В САЩ нарочиха Корбин за човек на Русия и Иран

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 177

Киев подготвя спорни предложения за Донбас

автор:Дума

visibility 57

/ брой: 177

Малко ученици и учители, много промени за първия звънец

автор:Деси Велева

visibility 83

/ брой: 177

Лов на вещици

visibility 90

/ брой: 177

Медийна солидарност

автор:Павлета Давидова

visibility 80

/ брой: 177

Вечер на мъдрост и духовност

автор:Трифон Митев

visibility 59

/ брой: 177

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ