За рекордите

С рекорден ръст на българи, които желаят да учат във Великобритания през следващата учебна година, се похвалиха от фирма-посредник, която помага на абитуриентите ни да попаднат в чужд университет. Така за поредна година поредна частна институция ще събере десетки чужди университети на изложение, за да ги рекламира пред намаляващите българи, които завършват средно образование. Затова няма да е изненадващо запазването на тенденцията най-интелигентните и предприемчиви да търсят не само обучение, но и професионална реализация в чужбина.
На фирмите-посредници това им е работата - да насочат младите как да си купят най-вероятно еднопосочен билет в западна посока и да получат комисиони. Къде са държавните ни университети? Защо си траят още и къде е тяхната ответна кампания на опитите да се изведат най-читавите деца зад граница? Да не би да са изгубили последните си капки самочувствие и да разчитат на по-лесното - семпли брошури за кандидат-студенти и информация в сайтовете. По този начин със сигурност няма да възстановят губещото се доверие на младите хора в способността им да дават висококачествено образование, конкурентоспособно в Европа и света. Може пък на ръководствата на висшите ни училища да е под достойнството да се рекламират по-агресивно, мислейки, че младежите все още по инерция вярват в достойнствата на българското образование?
Реалността е различна. Ако държавното висше образование иска да оцелее, да се развива и да става по-популярно, стратегията му трябва да е различна. Да не допуска след десетилетия на съграждане и развитие сега да е принудено да се конкурира с неизвестни провинциални университети, чието единствено предимство е, че са извън България. Иначе следващият рекорд ще е за българските вузове. И няма да е за ръст, а за спад на кандидатите.