За смисъла на запетайката

В деня на откриването на учебната година попаднах в един електронен сайт на творение на някакъв автор. Беше за училището със заглавие: "Добре дошли във фабриката за тъпаци". Не знам защо това бе първото нещо, което ми дойде на ум преди днешния ден, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на учителите.
Впрочем, знам защо. Защото в оня понеделник, когато деца и родители обсипваха учителите с цветя, в душата ми загорча от разюзданата свобода на комуникационната модерност. Стана ми обидно заради моите някогашни учители - онези, които ни научиха колко смисъл има в една запетайка и какво е да гориш в ада на Баташкото пожарище. И сега ми е обидно - за днешните учители. Онези, чиято средна възраст е 55 години и които десетилетия раздават себе си, ден след ден. Онези, които вече от години вадят от джоба си по някой лев за сериозен курс по чужд език, защото държавата ни ги ощастливява с по ден-два разходка до София за "квалификация" по някой европейски проект, за който друг взима парите.
До няколко години ще се пенсионират 35 000 учители. А млади не идват. Стотици завършват педагогика в университетите, но масово "се спасяват" към други поприща, единици отиват да работят в училище. Не е престижно, не е доходно, не е спокойно. Пък ти трябва и много воля, за да върнеш възпитанието, което друг - техният родител и разпадащото се наше общество, са им отнели. Претенции - бол, и отвсякъде: от детето, от родителя, от министерството... И накрая какво ти се пада - "фабриката за тъпаци"? 
Докато разбираме свободата като слободия да се гаврим с всичко и навсякъде - дори с училището, дори с учителите, ако не можем да изцедим дори грам благодарност към тези хора, от които тръгва нацията ни, няма да прокопсаме като народ. Някога българинът е коленичел пред Даскала. Сега обижда на даскал. Не се сеща, че нищо не чини, ако не е имало кой да го научи навреме колко смисъл има в една запетайка...