За верите в езическа България

Петър Петров

Полезна и интересна книга се появи на книжния пазар - изследването "Религии в езическа България" на Цветелин Степанов, историк, професор в Софийския университет, специалност културология. Научните му занимания са в областта на историята и културата на средновековна България, особено историята на прабългарите, която винаги е била интересна за учените и за широката публика у нас, както и на кавказките народи и тези в степна Евразия. Автор е на около 150 научни книги, статии, рецензии и пр., издадени у нас и в чужбина - от САЩ до Русия. Дисертацията му е върху темата за властта и авторитета в ранносредновековна България.
В увода на новата си книга (изд. "Парадигма") авторът изтъква, че тя е плод на многогодишни проучвания. Проф. Степанов се е нагърбил с тежка задача - прави преглед и разбор на различните историографски хипотези, подходи и тълкувания за (пра)българската езическа вяра в родното ни миналоведение от 80-те години на ХХ в. и началото на ХХІ в. Годината 1980-а е свързана с факта, че тъкмо в края на 70-те и през 80-те години е апогеят на твърдението, че прабългарите са тюрки или най-малкото тюркоезични. След 1990 г. обаче надделяват научните аргументи, че прабългарите имат индоирански и индоевропейски произход като цяло.         
Знаем, че в България се появиха какви ли не научни и ненаучни теории за произхода на древните българи, някои националистически химери пратиха появата им в период преди... 30 000 години. Затова новата книга на Цветелин Степанов, която е строго и прецизно научна, може да бъде интересна и за обикновения читател. Изследователят признава, че за прабългарите знаем едновременно и много, и малко. Знаем със сигурност, че имат единна вяра, изповядвана от вси поданици на прабългарския владетел и върху вси землища на канството. Знаем също, че тази вяра се преплита тясно с общата за всички народи в Евразия представа за върховен небесен бог. В книгата са анализирани изследванията за вярата на (пра)българи и славяни, особено място е отделено на сложни и неразгадани все още тайна като тази на Мадарския скален култов комплекс например. 
 Авторът прави задълбочен анализ на постиженията и проблемните страни на всяко от теориите за това какви религии са изповядвали (пра)българите, преди трайно да прегърнат християнството след 865 г. Все още не сме в състояние да решим дефинитивно каква като генезис е била (пра)българската религия, заключава авторът. Според него обаче, стъпила на археологически факти и писмени източници, доста перспективна е тезата за индоевропейския произход на древните българи.