За земята бащина и корените родови

Ветеранът от Втората световна война Борис Гърнев ни изпрати от Пловдив свои мисли за българщината. Дядо Борис на 98 години е по-жизнен от младите, с бодър и неукротим дух. Публикувахме интервю с него на 8 май т.г. Днес ви предлагаме неговия текст.

Борис ГЪРНЕВ

Внимателно гледам, слушам, чета и отминавам всяка чужда дума в майчиния ни език. За мен чуждата дума е като "търтей" в пчелния кошер. Сговорното пчелно семейство бързо реагира, изхвърля го извън кошера.

През последните години на безумни промени в битието ни много чужди думи се настаниха в словото ни, много чужди песни се запяха. Майчиното слово е в жестока схватка със световния нашественик, в жестока битка с чуждите песни, с чуждата култура, традиции и бит. Всеки божи ден в печата и в ефира се настаняват чужди думи. Не само там, но и в двореца на парламентарната ни република. Народът очаква там да се приеме закон за защита на майчиния език от нашествието на световните велики сили.

Чуждите думи "он лайн" и "чат" се появиха и като пиявици се лепнаха за словото ни и смучат, обезкървяват красотата му. А моята душа намира отмора и наслада от страниците на лиричната българска летопис, от българската проза, от песните на Валя Балканска.

При подреждането на "Един завет оставили са нам дедите" в поредния брой на Бюлетина на пловдивския Областен съюз на ветераните от войните на България и потомството им бях вдъхновен от четивото на Севда Костова "Земя и корени" (изд. "Синева"). Разлиствам страниците, чета и препрочитам. И медитирам със Севда. Тя е моя връстничка, родена е три месеца преди мен. И си шептя тихичко: "О, Добруджански край, ти си земен рай!". Вълнуваща песен! Пял съм я по седенки и мегдани из гордия Пирин и край бреговете на лазурния Егей. 

С живота сме в разпра в словото и песните, разпрата съска като пепелянка в змийско гнездо. Особено нахални са новоизлюпените световни певици и модерни певци. Като истински нашественици из Самуилова България. Дребосъци! Несломими са нашите ансамбли, народната ни музика, класическата, песните ни. В бодрата ни смяна е нашата вяра, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния и че народът ни ще победи страха и колебанието. Съюзът на ветераните от войните е убеден, че онези наши братя и сестри, които празнуват рождените си дни извън България, ще се завърнат утре и завинаги в родната земя, при корените си тук, под небето на Тангра, Орфей, Спартак, Кубрат и богомилите, на Ботев и Левски. Ще се завърнат и ще бранят земята ни от нашественици. Ще я браздят и ще я засяват със семената на плодородието. Знамето на този зов е трибагрено. ДУМА, елате при нас! Дядо Борис ви очаква.