13 Декември 2019петък22:36 ч.

Проф. Дойно Дойнов

Имена

Забележителен историк на нашето съвремие

90 години от рождението на проф. Дойно Дойнов

/ брой: 142

автор:Продрум Димов

visibility 482

Името на този наш учен безспорно се нарежда сред най-приносните творци на родната ни историческа мисъл. И това никак не е случайно, защото този ревностен труженик на историческото ни знание посвети целия си съзнателен живот на упорито и целенасочено изследване на смълчаните от векове пластове на по-далечното, възрожденското и по-новото ни историческо битие.

Корените на този неукротим пиетет и неудържим стремеж за проникване зад забулените невидими хоризонти на отекващи все още събития и личностни подвизи откриваме живи в паметта на родния му край. Роден е на 16 юли 1929 година в будното планинско селце Буново, Пирдопско. Спомените, оживели в разказите на деди и прадеди за кръвопролитните, самоотвержени сблъсъци и стълкновения на хайдушки воеводи, революционери, борци за национална свобода и социални правдини го вълнуват дълбоко, заселват се завинаги в крехката детска душа и определят окончателно неговия житейски и творчески път. След приключване със средното си образование завършва история в Софийския университет, за да плува цял живот в благодатните води на любимата си наука, където намира истинското си професионално призвание.

Завършвайки висшето си образование, той се отдава на постоянна научноизследователска дейност и прави първите си окуражаващи публикации в периодичния печат. С възрожденското си трудолюбие печели симпатиите на колеги, на компетентните държавни органи, в средите на водещата ни историческа мисъл. Затова и скоро му е поверено ръководството на държавните архиви. По-късно оглавява националния археологически музей и едноименен институт, за да стигне до поста председател на Общобългарския комитет "Васил Левски" и едноименната фондация. 

Случаят ме срещна на живо с проф. Дойно Дойнов по време на традиционните Вазови тържества в Сопот на 7 юли 1998 година. Доста позакъснялата среща разпали още повече интереса ми към този дълбоко уважаван наш учен. Неведнъж съм срещал името му по вестници и списания. Той е ставал обект на разговори с негови колеги, приятели, почитатели, подклаждани от нестихващите ми пориви към историческото ни минало.

Това непредвидено добро запознанство сложи началото на полезни близки творчески взаимоотношения през следващите години. При всяко посещение в София обикновено се отбивах в Общобългарския комитет "Васил Левски". Винаги ме е посрещал изключително любезно, чувстваше се духовно сроден с Пазарджишкия край, като проявяваше жив интерес към текущите събития в нашия град, особено в сферата на духовния живот. Понякога съм му подарявал мои книги, а когато разполагаше със свои авторски заглавия, с нескрито удовлетворение ми отвръщаше със същия жест, придружаван от топъл дарствен автограф.

Все по това време излезе от печат книгата му "Истини-заблуди", която ми подари при поредната ни среща в столицата. В това свое издание, както сам споделя, се е постарал да направи достояние на нашата общественост някои свои виждания по актуални проблеми на родния ни исторически процес. 

Спонтанно обаче грабна културната ни общественост неговата книга "Хора, с които живях". Това произведение хвърля доста обилна светлина в обстоен автобиографичен план върху интригуващия му житейски и творчески път. Авторът ни връща към далечния си родов корен в родното Буново и ни потапя в незабравимите трепети на своите детски и юношески години, като ни прави съпричастни на постепенното му нравствено, духовно и интелектуално израстване.

Книгата е подчертано мемоарно-документална, в нея блика приятна себеирония. Повествованието ни отвежда в младите му години, пред нас оживяват бедното му, но романтично студентство в Софийския университет и сетнешните му стъпки като млад учен историк. Разхожда ни из примамливите лабиринти на дейността му като директор на Археологическия музей и институт, ръководител на архивите на страната ни. Особено атрактивни за читателите са страниците, в които разказва за впечатленията си от контактите, които е имал, макар и епизодични - с Вълко Червенков, Тодор Живков и т.н. Вълнуващи са спомените от съпреживяванията в житейското му и творческото битие с академиците Димитър Косев, Петър Динеков и други изтъкнати творци на българската култура и наука. И съвсем естествено - в книгата подобаващо място заема неоценимата му приносна дейност като дългогодишен ръководител на Общобългарския комитет "Васил Левски" и едноименната фондация. Инак едва ли бихме оценили по достойнство неговите заслуги за проучване, обогатяване, популяризиране и съхраняване за поколенията не само на епохалното дело на великия българин, но и на цялостното ни културно-историческо наследство.

Мисля и живея с дълбокото убеждение, че това издание тепърва ще бъде оценявано като значимо, особено приносно произведение за отечествената ни историография, защото излиза далече извън рамките на обичайните автобиографични заглавия.

Със солидните си познания в необятния свят на историята, със завидната си обща ерудиция, скромност, трудолюбие и неуморимата си обществена дейност проф. Дойно Дойнов остави име на всепризнат и уважаван учен в днешна духовна България. Неслучайно беше непрекъснато канен да чете лекции в различни учебни заведения, имаше престижни участия в научни сесии, конференции, чествания, тържества, посветени на важни исторически събития и личности.

Цял живот този неуморим наш историк пътуваше към Васил Левски, стремейки се да навлиза все по-дълбоко в неговия неспокоен и драматичен свят. Живееше с неудържимия му стремеж да служи всеотдайно на голямото народно дело. Неслучайно през 1997 година професорът историк подготви и предложи свой сценарий на екранизиране от БНТ на документалния филм "Левски пред съда на Портата и историята". За съжаление националната ни телевизия за кой ли път показа своя антибългарски характер и предложи на зрителите тази толкова българска документална филмова лента в ранните часове на деня. 

Но носещият в сърцето си Левски историк осъществи своята отколешна съкровена мечта - през февруари 2013 година бе представена книгата на живота му -  "Левски - най-ясната загадка". 

Бродейки непрестанно из примамливите дебри на Възраждането, проф. Дойно Дойнов държеше за обективна оценка на историческите факти и събития и на личности като Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Александър Малинов и на дейци от по-новото ни историческо минало.

В полезрението на неуморната му научноизследователска дейност неведнъж е попадала националноосвободителната борба на населението от Пиринския край. А той винаги е живял с убеждението, че младите историографи и от Македония ще се освободят от криворазбрания романтизъм и ще се постараят да анализират трезво и обективно историческите факти и събития, за да открият техния дълбок български корен.

Професорът от Буново не спираше никога своите любознателни разходки из миналото и дълбоко скърбеше за страданията и стотиците хиляди жертви, които е дал народът ни, воден от продажни политици и държавници. Никога не криеше възмущението си, че ние, българите, сме били все курбан на чужди интереси. 

Не по-малко го вълнуваше и нездравото състояние на съвременната ни историческа наука. Според него историческите събития трябва да се изследват и отразяват сериозно, задълбочено и правдиво. Не е оправдано да се прибягва и пренаписва с лека ръка историята ни в угода на политически конюнктури и чужди интереси.

Пламенен родолюбец, проф. Дойно Дойнов се възмущаваше и от жалкото и унизително състояние на българските места в Румъния. А като член на българо-румънската комисия за тяхното спасяване през 70-те години полагаше немалко усилия за съхраняване на тези наши възрожденски светини. Посветил живота си на патриотичното възпитание на нашия съвременник, той проявяваше непрестанно загриженост за обучението по история в днешното ни школо. Намираше, че качеството на учебниците, особено за средния курс, не е лошо, но има още какво да се желае. Не по-малко, според него, е важно кой и как поднася програмното учебно съдържание. "Учителят трябва да създава интерес към миналото, към българското..."

Проф. Дойнов живееше непрестанно с напрегнатия, динамичен пулс на социално-политическото ни всекидневие. И неведнъж е споделял, че го тревожат социално-нравствените проблеми на нашия объркан ден, но не по-малко го вълнуваше и политическото битие на миналото. Затова и предложи на учащите се своето учебно пособие "История на българския политически живот". Същото издание имаше и втори том, който обхващаше периода от 1885 до 1948 година. 

В течение на повече от шест десетилетия този неуморим труженик, ревностен творец на отечествената ни историческа мисъл не щадеше сили и енергия да броди из необятните трудно достъпни бездни на миналото, движен от благородния стремеж да разширява и обогатява родното ни историческо знание.

Проф. Дойно Дойнов напусна този свят на 18 януари 2014 г. Остава обаче неговият неоценим принос в генезиса на родната ни историография, който го нареди сред най-достойните съзидатели на българската културно-историческа съкровищница.

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 160

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 240

Борис Джонсън ликува, обеща Брекзит на 31 януари

автор:Дума

visibility 157

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 227

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 308

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 302

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 389

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 140

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ