07 Юни 2020неделя10:08 ч.

ДО, РЕ, МИ...

Забравените музикални инструменти

Те притежават магичната способност да предизвикват, ободряват и успокояват, но за съжаление, вече нe се използват в днешните оркестри

/ брой: 34

автор:Иван Беловски

visibility 4264

Нищо друго не се възприема така директно и така пълноценно от човека, както музиката. Тя притежава магичната способност да вълнува, предизвиква, ободрява или успокоява. Дълги години специалистите изследват взаимната зависимост между психическите и физическите реакции и доказват, че въздействието на музиката е свързано с преживяното през годините и че всеки човек съпреживява точно определена музика като асоциация с точно определени спомени. За всеки индивид въздействието е различно. Разбира се, практикува се и пеене без музикален съпровод, т.нар. акапелно изпълнение, но благодарение на инструментите се постига специфичното звучене на всяка музикална форма.
С развитието на човешкото общество, на неговата култура и стил на живот са се изменяли и развивали и многото музикални инструменти. Всички имащи своята дълголетна традиция: от пищялката, направена от пещерния човек от животинска кост, до модерните синтезатори (имитиращи всякакъв звук) на съвременните рок групи. За съжаление много от използваните в миналите векове инструменти вече са напълно забравени.
НИНЕРАТА е прастар инструмент. От исторически източници се знае, че музикантите в Европа са я ползвали и познавали още преди 942 г. Всъщност нинерата представлява механизиран лъков инструмент. В повечето случаи има 2 до 5 мелодични струни, които вместо с пръсти, се обтягат с помощта на устройства, приличащи на клапи и наричани тангенти. Озвучаващата кутия на нинерата по своята форма прилича малко на по-старите струнни инструменти, но е по-висока и работата на дясната ръка е механизирана - свирещият оркестрант върти ръчката и от самото триене струните затрептяват. Всъщност практически се получава нещо като безкраен лък. Любопитно е да се отбележи, че нинерата във Франция все още се използва като народен инструмент.
ШАЛМАЙ. Този инструмент е бил известен в древността. Той е духов инструмент с дървена цев, при което звукът се произвежда от трептенето на две свързани тръстикови пластинки. Подобни инструменти се срещат под различни названия у почти всички народи.
Предполага се, че е пренесен от Близкия изток през Италия или през Балканския полуостров. Бил много харесван и на него се свирело и солово, и групово. До началото на ХVІІІ век военните оркестри на много европейски страни имали по цяла група шалмаи, които придавали характерно звучене на капелата. В рисунки и гравюри от периода на рококо са изобразявани пастири и богове, които със замечтани погледи свирят любовни песни на шалмай. Този инструмент бил всестранно използван, което... ускорило неговия залез. Майсторите на музикални инструменти започнали да го преобразяват и облагородяват. По времето на барока най-сетне шалмаят бил префасониран в обой, който с успех се използва и днес от всички симфонични оркестри.
СЕРПАНТ. Названието му идва от гръцкото наименование на змия, тъй като прилича на нея по формата си. Серпантът имал дълга извита звукова цев, съставена от две залепени дървени половини, които се обвивали в черна кожа. В този си вид инструментът притежавал девет звукови дупки и дървен или костен мундщук. Първоначално серпантът намерил сериозно място в черквите на Западното християнство, където участвал при пеенето на хорали. Около средата на ХVІІІ век инструментът вече бил използван и във военните оркестри. През 1788 г. музикант на име Реджибо напълно преустроил серпанта и му придал форма на фагот. Във френските черкви бил използван до началото на ХХ век.
ЦИСТЪР. Той е струнен инструмент, появил се на границата между ХV и ХVІ век, за да замести средновековната цитола. Като тип инструмент той стои между лютнята и китарата. Корпусът на стария цистър имал овална или крушообразна форма, струните се настройвали с щифтчета.
С развитието и усъвършенстването на цистъра се променял и броят на струните му. В различните географски области той се колебаел между 4 и 12, но на някои места се предпочитали и повече.
Трябва да се спомене, че през втората половина на ХVІІІ век цистърът бил много популярен. Имало и доста сходни типове инструменти, между които накрая се наложила китарата. Причината е, че тя можела по-разностранно да се прилага за съпровод и за солово свирене.
ЛАТЕРНАТА представлява малък механизиран орган. Има един или два реда дървени свирки, като изборът на тона се регулира от валяк и щифтчета, които освобождават съответните клапи. Въздухът, който е необходим, се вкарва в свирките от специално изработен мех и всичко това се задвижва с ръчка. Не се знае кой изобретател е изнамерил латерната, но принципът на механичните музикални инструменти, при които последователността на тоновете се управлява от валяк с щифтчета, е известен много отдавна. Още през ХV век във Фландрия и Бургундия е имало такива латерни.
Разцветът на този механичен инструмент настъпил едва през ХІХ век, когато започнал да се произвежда в цяла Европа. Така например "птичата латерна" имала едва 8-12 свирки, свирела едногласни мелодии и се използвала предимно от собственици на канарчета. След време амбициозните производители разширили броя на свирките и постепенно възникнал действително механичен орган, задвижван от тежест, от пара, а накрая - и от електромотор.
По-възрастните сигурно си спомнят какво представляват латерните, които се срещаха в близкото минало по пазари, събори и панаири.

Картина на Етиен Обри, изобразяваща една от дъщерите на крал Людовик ХV - Виктория, да свири на арфа

Музиката от дълбока древност е едно от великите изобретения на човечеството за умилостивяване на боговете и за подобряване на нравите

Вълшебната флейта е сред най-старите музикални инструменти на света

...А най-големите майстори на цигулки живеят в Италия (инструменти-4)

Нинера

Шалмай

 

Испания отваря нощните клубове

автор:Дума

visibility 155

Нови 125 заразени c коронавирус в Македония

автор:Дума

visibility 188

Хиляди на протест срещу расизма в Лондон

автор:Дума

visibility 186

Датата

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 988

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ