11 Юли 2025петък09:04 ч.

От редактора

Забравеното знаме

/ брой: 157

автор:Боян Бойчев

visibility 1952

Преди дни стана известно, че щедър анонимен дарител е дал 400 хил. лева за възстановяването на дома на Райна Княгиня в София, където тя е прекарала последните 8 години от живота си. От години въпросната сграда е в отчаяно състояние и се руши. Сега за реставрацията на къщата, която едва от тази година е обявена за паметник на културата, има изработен проект, одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство. След възстановяването й ще бъде превърната в музей. 

Похвално. Обаче защо нещо трябва да се доведе до отчаяна разруха, за да се възстановява след това? Защо с лека ръка забравяме националните си герои? Защо допускаме забвението да сложи ръка върху националната ни памет? Или само ни стиска да припяваме, подпийнали на масата: "Кой уши байряка, кой му тури знака"? 

Ами не сме ние ушили байряка. И не съм сигурен дали на някого днес му стиска да го направи. Патриоти сме, но само на думи. И сме готови веднага да захвърлим и байряк, и патриотизъм, ако това застрашава личния ни интерес. 

А Райна Княгиня е една от най-достойните българки. Тя не само ушива байряка за Априлското въстание, но и го развява заедно с Бенковски. Единствената жена. Млада, красива, смела, интелигентна. След разгрома на въстанието заплаща висока цена: баща й е убит, а самата тя е хвърлена в тъмница, където е зверски изтезавана. Освободена е заради намесата на чужди дипломати и е изпратена в Русия, където учи за акушерка. След Освобождението известно време е учителка. Смъртта на мъжа й, народния депутат Васил Дипчев, я принуждава сама да отглежда 6-те си деца. Става акушерка, като безплатно изражда децата на бедните, а със съдействието на богатите си клиенти успява да издейства построяването на Майчин дом в София. И както и мнозина от българските опълченци и поборници, умира в бедност, забравена от всички. Защото времената вече са други, идеалите са забравени и други са "героите" на времето...  

Много още домове на достойни българи чакат анонимния си дарител. Чакат своите посетители, на които да разказват за националните ни герои, загърбили личния си интерес, пожертвали живота си в името на общото благо. И затова тук ролята трябва да е на държавата, която да се грижи за националната памет и чрез примера на героите да възпитава следващите поколения. Нещо, което не се случва. Днес всички говорят за обединена Европа и мед им капе от устата, но забравят думите на Шарл дьо Гол, че Европейският съюз трябва да бъде съюз на Отечествата. А Отечество без национални герои и историческа памет не може да има. 

Обиски в енергетиката заради договора с "Боташ"

автор:Дума

visibility 451

/ брой: 125

Въвеждат пълен контрол върху шофьорските курсове

автор:Дума

visibility 462

/ брой: 125

Обявите за работа намаляват

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 125

Едва 31% от българите са чували за европроекти

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 125

Македонският език отхвърлен в Страсбург

автор:Дума

visibility 472

/ брой: 125

Санчес с мерки против корупцията в Испания

автор:Дума

visibility 467

/ брой: 125

Арестуваха заподозрян за терор в Германия

автор:Дума

visibility 459

/ брой: 125

Единение

автор:Александър Симов

visibility 436

/ брой: 125

За убеждаването

автор:Първан Симеонов

visibility 411

/ брой: 125

Пет препоръки към България от ЕС

автор:Дума

visibility 453

/ брой: 125

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ