19 Септември 2019четвъртък18:52 ч.

От редактора

Забравеното знаме

/ брой: 157

автор:Боян Бойчев

visibility 421

Преди дни стана известно, че щедър анонимен дарител е дал 400 хил. лева за възстановяването на дома на Райна Княгиня в София, където тя е прекарала последните 8 години от живота си. От години въпросната сграда е в отчаяно състояние и се руши. Сега за реставрацията на къщата, която едва от тази година е обявена за паметник на културата, има изработен проект, одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство. След възстановяването й ще бъде превърната в музей. 

Похвално. Обаче защо нещо трябва да се доведе до отчаяна разруха, за да се възстановява след това? Защо с лека ръка забравяме националните си герои? Защо допускаме забвението да сложи ръка върху националната ни памет? Или само ни стиска да припяваме, подпийнали на масата: "Кой уши байряка, кой му тури знака"? 

Ами не сме ние ушили байряка. И не съм сигурен дали на някого днес му стиска да го направи. Патриоти сме, но само на думи. И сме готови веднага да захвърлим и байряк, и патриотизъм, ако това застрашава личния ни интерес. 

А Райна Княгиня е една от най-достойните българки. Тя не само ушива байряка за Априлското въстание, но и го развява заедно с Бенковски. Единствената жена. Млада, красива, смела, интелигентна. След разгрома на въстанието заплаща висока цена: баща й е убит, а самата тя е хвърлена в тъмница, където е зверски изтезавана. Освободена е заради намесата на чужди дипломати и е изпратена в Русия, където учи за акушерка. След Освобождението известно време е учителка. Смъртта на мъжа й, народния депутат Васил Дипчев, я принуждава сама да отглежда 6-те си деца. Става акушерка, като безплатно изражда децата на бедните, а със съдействието на богатите си клиенти успява да издейства построяването на Майчин дом в София. И както и мнозина от българските опълченци и поборници, умира в бедност, забравена от всички. Защото времената вече са други, идеалите са забравени и други са "героите" на времето...  

Много още домове на достойни българи чакат анонимния си дарител. Чакат своите посетители, на които да разказват за националните ни герои, загърбили личния си интерес, пожертвали живота си в името на общото благо. И затова тук ролята трябва да е на държавата, която да се грижи за националната памет и чрез примера на героите да възпитава следващите поколения. Нещо, което не се случва. Днес всички говорят за обединена Европа и мед им капе от устата, но забравят думите на Шарл дьо Гол, че Европейският съюз трябва да бъде съюз на Отечествата. А Отечество без национални герои и историческа памет не може да има. 

БНТ ядоса Киев, показа карта на Украйна без Крим

автор:Дума

visibility 114

Системата на НАП - пълна със слабости

автор:Дума

visibility 74

Има ли бизнес кръг около кмета в София, пита Мая Манолова

автор:Дума

visibility 243

Гроздоберът подрани заради климатичните промени

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 180

3,1% е реалният икономически ръст през 2018 г.

автор:Дума

visibility 137

/ брой: 180

Банките ще отделят 0,5% от кредитите като буфер от октомври

автор:Дума

visibility 129

/ брой: 180

Обсъждат международен консорциум за АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 158

/ брой: 180

И Съветът на ЕС одобри Кьовеши

автор:Дума

visibility 116

Франция и Италия с обща стратегия за мигрантите

автор:Дума

visibility 94

Пакетът "Мобилност" остава в дневния ред на Европарламента

автор:Дума

visibility 83

Грета Тунберг говори пред Конгреса в САЩ

автор:Дума

visibility 154

Обяснението за Великова беше "Или тя, или аз"

автор:Дума

visibility 255

Поети с белезници

автор:Лозан Такев

visibility 179

/ брой: 180

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ