18 Февруари 2020вторник08:06 ч.

От редактора

Забравеното знаме

/ брой: 157

автор:Боян Бойчев

visibility 656

Преди дни стана известно, че щедър анонимен дарител е дал 400 хил. лева за възстановяването на дома на Райна Княгиня в София, където тя е прекарала последните 8 години от живота си. От години въпросната сграда е в отчаяно състояние и се руши. Сега за реставрацията на къщата, която едва от тази година е обявена за паметник на културата, има изработен проект, одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство. След възстановяването й ще бъде превърната в музей. 

Похвално. Обаче защо нещо трябва да се доведе до отчаяна разруха, за да се възстановява след това? Защо с лека ръка забравяме националните си герои? Защо допускаме забвението да сложи ръка върху националната ни памет? Или само ни стиска да припяваме, подпийнали на масата: "Кой уши байряка, кой му тури знака"? 

Ами не сме ние ушили байряка. И не съм сигурен дали на някого днес му стиска да го направи. Патриоти сме, но само на думи. И сме готови веднага да захвърлим и байряк, и патриотизъм, ако това застрашава личния ни интерес. 

А Райна Княгиня е една от най-достойните българки. Тя не само ушива байряка за Априлското въстание, но и го развява заедно с Бенковски. Единствената жена. Млада, красива, смела, интелигентна. След разгрома на въстанието заплаща висока цена: баща й е убит, а самата тя е хвърлена в тъмница, където е зверски изтезавана. Освободена е заради намесата на чужди дипломати и е изпратена в Русия, където учи за акушерка. След Освобождението известно време е учителка. Смъртта на мъжа й, народния депутат Васил Дипчев, я принуждава сама да отглежда 6-те си деца. Става акушерка, като безплатно изражда децата на бедните, а със съдействието на богатите си клиенти успява да издейства построяването на Майчин дом в София. И както и мнозина от българските опълченци и поборници, умира в бедност, забравена от всички. Защото времената вече са други, идеалите са забравени и други са "героите" на времето...  

Много още домове на достойни българи чакат анонимния си дарител. Чакат своите посетители, на които да разказват за националните ни герои, загърбили личния си интерес, пожертвали живота си в името на общото благо. И затова тук ролята трябва да е на държавата, която да се грижи за националната памет и чрез примера на героите да възпитава следващите поколения. Нещо, което не се случва. Днес всички говорят за обединена Европа и мед им капе от устата, но забравят думите на Шарл дьо Гол, че Европейският съюз трябва да бъде съюз на Отечествата. А Отечество без национални герои и историческа памет не може да има. 

Пламен Димитров: С 20% скача токът, ако спрем "Марица изток 2"

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 33

Законът за водоснабдяването готов до средата на май

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 33

Горанов пак ще тегли заем

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 33

МЗХ праща подвижни мандри и кланици в планинските райони

автор:Дума

visibility 59

/ брой: 33

Стачка блокира транспорта и институциите в Атина

автор:Дума

visibility 0

Заразата в Ухан плъзнала от лаборатория

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 33

Все повече македонци подкрепят договора с България

автор:Дума

visibility 71

/ брой: 33

Лавров и Помпео преговаряха в Мюнхен

автор:Дума

visibility 81

/ брой: 33

Кризата в журналистиката ни е без прецедент

автор:Велиана Христова

visibility 109

/ брой: 33

В помощ на прокуратурата

автор:Евгени Гаврилов

visibility 102

/ брой: 33

Датата

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 33

Очакват ви 300 находки от дълбините на времето

автор:Велиана Христова

visibility 404

/ брой: 32

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ