Задава се хаос с минималната заплата

Държавата се оттегля от определянето на обща за страната минимална заплата. Занапред тя ще се договаря между работодатели и синдикати - на бипартитен принцип. Предвижда се и определянето на минимално възнаграждение в различните отрасли. По този начин ще отпаднат и минималните осигурителни прагове, определяни от правителството. Новият механизъм ще влезе в сила от 2021 г., но преговорите ще почнат от тази година. 

Работодателите, а не НОИ, ще продължават да плащат първите три дни болнични, но в края на годината няма да се връща част от дохода на най-бедните семейства.

На този етап няма решение за отпускане на допълнителен платен отпуск за майките на малки деца.

Това е залегнало в тристранното споразумение с 40 мерки в 5 сфери - бизнес среда, "Зелената сделка", енергетика, демография, образование, пазар на труда, трудова миграция и социални въпроси, което вчера подписаха представители на бизнеса, правителството и синдикатите. Споразумението за тристранно сътрудничество за икономическо развитие на България предвижда новият механизъм да заработи от 2021 г., но преговорите да започнат тази година. Така ще отпаднат минималните осигурителни доходи. Заплатите в частния сектор ще имат препоръчителен индекс на нарастване. Има уверения, че правителството ще осигурява ежегоден ръст на заплатите в бюджетните сектори, като се договарят и минималните нива на нарастване и диференциация след атестация на служителите. Минималните осигуровки на земеделци и самоосигуряващи се трябва да се изравнят с минималната заплата. От догодина се увеличава и ставката за нощен труд на поне 1 лев за час.

В споразумението няма включени договорки за изплащането на обезщетенията за болест. През последните години бизнесът настоява да се върне някогашното правило те да поемат само първия ден от болничните, а останалите - НОИ. Сега темата е спряна. "Нека кажем, че сега се нуждаем от социален мир", обясни Цветан Симеонов, председател на БТПП. "Най-големият компромис от страна на работодателите беше, че трите дни болнични продължават да се плащат от тях, а най-големият компромис, който направиха синдикатите, е, че не се прие тяхното предложение да се връща част от дохода на най-бедните семейства в края на годината", коментира социалният министър Деница Сачева.

Лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов подчерта, че е необходимо да се приемат повече студенти в техническите и математически специалности. Той е категоричен, че трябва да има механизъм, според който завършилите образование в България по държавна поръчка да работят в държавата, която им е платила образоването. Манолов настоява и за цялостна реформа в социалното подпомагане.

Според председателя на КРИБ Кирил Домусчиев работодатели и синдикати заровили томахавките. 

Според споразумението в следващите няколко години БВП на България трябва да достигне 60% от средния за ЕС. Предвидено е разходите за социална защита да са 20% от БВП при сегашни 11,7. Постигнато е съгласие за пълната либерализация на пазара на електрическата енергия, което ще стане факт между 3 и 5 години. всяка държава-членка на ЕС сама трябва да има възможност да определя своя енергиен микс.