Загинал на работа

По българските строежи все още виждаме работници без каска и предпазни средства. Малцина се впечатляват. Но всички са възмутени, когато работник загине. Тогава е невъзвратимо късно!
Законът кара работодателя да се грижи за здравословни и безопасни условия на труд. Но достатъчно ли е това? И работникът трябва да изисква, но не само от работодателя, а и от себе си. Не живеем нито в 20-те, нито в 90-те години на ХХ век. И някак е архаично и не по европейски цивилизовано средно на три работни дни обществото да губи най-ценното - живота на работник. Това не може да се скрие от статистиката. Другото - трудовата злополука, може, щом у нас от години успешно се прави.
Инак редовно отбелязваме 28 април, обявен за международен ден в памет на загиналите при трудови злополуки.
Кого лъжем?
Ако правилата за безопасен труд са административна тежест за работодателя, ако инструктажът е "губене на ценно време за работа" или не е обяснен кратко, точно и ясно на работника, дали законът и работодателят са си свършили работата и дали работникът се е погрижил за себе си?
Неумолимата статистика - за 4 месеца у нас 15 души са загинали при трудови злополуки, 22 души са починали на работното си място при инфаркти и инсулти.
Нека не се питаме тогава защо младите търсят работа в чужбина и да не леем крокодилски сълзи, че няма кадри и е "необходим внос от трети страни".