Загубите на вода у нас - 2,5 пъти по-високи от средните в ЕВропа

В България няма официална публична статистика за броя на населените места на воден режим. В същото време,  по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са около 60 процента. Това твърди пред БТА доц. Галина Димова-Бойкинова от  Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).  Общите загуби се формират от търговските загуби на вода и реалните загуби от течове по мрежата.
Търговските загуби включват грешни отчети поради неизправност на водомерите, грешки при обработка на резултатите и загуби вследствие на кражба на вода. Доц. Бойкинова изтъкна, че това е изключително висок процент спрямо други европейски държави. Според данни от периодичните доклади на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските държави са средно около 25 на сто, а в България те са почти 2,5 пъти над средните, което нарежда страната ни в групите държави с най-високи загуби на вода.
Страните със сравнително високи загуби на вода са Румъния и Италия, където общите загубите на вода са около 40 на сто. Държавите, които са с най-ниски загуби на вода - под 10 на сто, са Германия, Нидерландия, Дания, коментира доц. Бойкинова.
Според нея, в края на миналата седмица, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население около 40 000 жители са на режим на вода поради недостатъчен капацитет на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен.
Други региони, които страдат от сезонен хроничен недостиг на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен дефицит на питейна вода в отделни водоснабдителни системи. Най-уязвими са системите, които използват повърхностни водоизточници, особено речни водохващания, защото обикновено техният дебит е много променлив, коментира още доц. Галина Димова-Бойкинова.
Тя допълни, че хората, живеещи в населените места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, защото тези съоръжения са обикновено многогодишни изравнители и в по-малка степен се влияят от сезонни засушавания, но подчерта, че и те трябва да се използват разумно и ефективно, за да не се повторят двете най-големи водни кризи - в София от 1994 г. и тази отпреди няколко години в Перник.  
По данни на КЕВР общата дължина на довеждащите водопроводи и водоснабдителните мрежи в страната е почти 73 500 км.