Законът за личния фалит не слагал край на дълговете

Приемането на Закон за личния фалит не означава, че субектът ще се освободи абсолютно от дългове и няма да търпи санкции. Това обясни председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова-Тодорова пред "Фокус".
"Във всички страни законодателствата предвиждат, че все пак трябва да направим някакъв план за изплащане на поне част от задълженията си. Например в Германия, тъй като законодателствата са ни доста близки, това, което законът предвижда, и то съвсем нововъведеният закон, е, че ние ще бъдем в състояние на фалит три години. През тези три години, за да излезем от този статус, който води със себе си редица други негативни ограничения, като например не можем да заемем позиции във финансовата сфера, не можем да ръководим компании и т.н., но в рамките на тези три години ние трябва да направим усилие да изплатим поне 25% от задълженията си", обясни Тодорова.
Тя посочи, че е задължително да се направи кредитен регистър, където всички заинтересовани страни могат да проверят кредитната история.
Ако няма наличие на такъв кредитен регистър, ползването на финансови услуги ще стане изключително рисково. Тоест всички останали добри клиенти, които ползват финансови продукти, ще плащат изключително висока цена.
"Така че е редно например Централният кредитен регистър, който в момента съществува към Българската народна банка, може би да бъде разширен, да бъдат включени и други институции, и това отбелязване за личния фалит да бъде там, така че всички заинтересовани лица да могат да проверят дали ние сме били добри платци или не сме", обясни председателят на Асоциацията на колекторските агенции в България.