Заплаха

Заплаха. Независимо дали пряка или косвена, тази дума тежи в обществото ни от дни, дори месеци. Още откакто САЩ започнаха войната с Иран, а натовски самолети стояха дълго време на гражданското летище "Васил Левски" в София. В края на февруари трезвомислещи хора предупредиха, че политиците ни излагат на опасност. Тогавашните управляващи даваха неубедителни обяснения какво правят тези машини там, после пък се оказа, че МВнР е "пропуснало" да спомене за предупредителна нота, изпратена от иранското посолство, служебното правителство се оплете отново в лъжите си. 
Имаше малка надежда, че нещата могат да се оправят с избирането на Румен Радев за премиер. Все пак - генерал, вдъхващ сигурност в смутни времена, човек, подкрепен от малко повече от 40% от избирателите. Но... с политиката си "да сме приятели с всички", със смесените сигнали, които изпраща - той говори едно, подчинените му точно противоположното, сякаш, за да проверят нагласите на българите, се стигна дотам, че отново сме заплашени.
Колкото Иран и САЩ да се държат на моменти вдетинено, пускайки в социалните мрежи "тази територия е моя", "онази пък е моя", се усеща, че напрежението ескалира. Техеран открито предупреждава всички съюзници на Вашингтон, че ще бъдат атакувани, ако конфликтът продължи. И не се шегува. Там знаят значението на думите "да защитим националния си интерес". Фраза, която политиците ни използват до изтъркване, но на практика ни излагат на опасност. С решенията си или липсата на такива.
Испания, Италия, Франция също са членове на НАТО. Но Педро Санчес пръв прояви здрав разум и категорично затвори въздушното пространство за американски военни самолети. След него Джорджа Мелони прояви мъжество и направи същото, а Еманюел Макрон като никога - смелост. Няма значение, че след това Тръмп ги заклейми като предатели, осмива ги в социалните мрежи, важното е, че те са спокойни, че държавите им не са потенциална мишена.
Биха ли ни нападнали иранците? Ако нямаше заплаха от какъвто и да е вид, едва ли министър-председателят щеше да проведе непланиран телефонен разговор с генералния секретар на Алианса Марк Рюте и едва ли Гърция щеше да заяви, че ще ни пази. За чий дявол му трябваше на правителството да позволи военни самолети да чакат в Безмер? По едно време се говореше нещо за отпадане на визи за САЩ. Е, не отпаднаха. А самолетите останаха. 
Проблемът на родните ни политици е, че нямат кураж да се опълчат. За да не изглеждат "лоши" в очите на Запада. Но се унижават и снижават да му угодят, за сметка на народа си, а това показва, че не са никакви държавници, а продажници.
Иранският начин на мислене не предполага нападение на някого просто ей така. Единственото нещо, което беше чула от разговора с колегата си Абас Арагчи външната ни министърка Велислава Петрова-Чамова, беше, че азиатската страна много ни уважава, свързва ни дългогодишно приятелство и т.н., а съвсем пропусна момента, в който той й заяви, че съюзниците на САЩ се считат за врагове.
Правителството ни има пълно мнозинство, това означава, че може да взима самостоятелно решения, без да му извиват ръцете различни коалиционни партньори, какво мисли опозицията няма значение, ако на карта е заложено бъдещето на България. Исторически винаги сме вземали грешната страна в някой военен конфликт - примери от близкото минало са двете световни войни. Но, ако тогава сме губели късчета земя, а съседите ни са се облагодетелствали за наша сметка, то сега цялата ни страна е застрашена. Премиерът и подчинените му държат цялата власт, което означава, че е несериозно да се оправдават с подписани преди десетилетия споразумения. 
Самолетоносачът "Джордж Вашингтон" вече е в Близкия изток и по официална информация е тежко натоварен. Засега думата "заплаха" само кънти в ушите ни. Лошото е, че скоро може да премине в действие.