Заплахите на Сидеров

"Прочистване" на БНР от кадрите на ДПС и БСП обеща тези дни лидерът на "Атака". Неговите нови изблици извират вследствие доброволното му участие в предаване с водеща радиожурналистката Диана Янкулова. Дългогодишен наш колега, но за 12 месеца била и пресаташе на вътрешния министър Михаил Миков (апропо практика е колеги да поемат подобна работа в министерства, за да работят с ресорни журналисти).
Но от конкретния казус с Янкулова се стигна до абсурдната заплаха за "прочистване", пък дори и трансформиране на БНР и БНТ. Отново личните страсти на Сидеров изместиха фокуса от неговото представяне във въпросното радиопредаване и личната му неудовлетвореност в търсене на някаква разплата, защото въпросите към него били злепоставящи и неудобни. Основното правило за политиците е да отговарят и когато ги питат неприятни неща. Това са рисковете на професията им. А другото, с удобно подставените въпроси, мирише на тоталитаризъм. Период, който и Сидеров като нас е преживял. Само при такъв режим на осведомяване и медийна дейност името му може да стои ненакърнено, стерилно и прекрасно, портретът му да е на стената и над главата му да светлее нимба.
Вярно е, че е невидима консумацията на власт от страна на "Атака", но стана практика изпускането на нерви да се превръща в мащабна акция със заплахи напосоки. И всеки път някой нещо е провокирал. А Сидеров все е невинен.
Този път на прицел са електронните държавни медии. Заговори се дори за репресивен закон за радио и телевизия с едничка цел - държавните медии да пеят "Осанна" на днешните управляващи (частните от години са в режим на автоцензура). Сидеров беше журналист или поне искаше дълги години да бъде възприеман по този начин. Но политикът в него постоянно греши, като превръща предизборната агресия в системно поведение. След избилиците трябва да плащат други. И сякаш забрави периода, когато е търсил работа или са му спирали публикации, или пък дори е задавал неудобни въпроси.
Може би именно това житейско лутане е причината за днешната агресия и омраза към света. Но и в неволите животът поднесе на Сидеров бъдеще, белязано от политическа кариера. Помогнаха му приятели, които днес не разговарят с него, а не той с тях.
Сред журналистите битува една изконна максима и тя се предава от поколение на поколение в късата иначе предистория на българските медии. Колега не вдига ръка над колеги. Тежко му, защото всяко ренегатство се заплаща. Както е в живота, не се плюе върху свой. Полемика може да има, но да репресираш някого, защото мисли, това е доста в повече. Но животът си знае работата. А времето рано или късно изличава имената на тези, които хулят своите. Защото идва и момент, когато от политик някой отново може да се опита да бъде журналист.