Започна процесът срещу турските дисиденти
Тежки присъди очакват 26 членове на групата "Солидарност за Таксим", а властите започнаха поредната масова чистка на магистрати
/ брой: 133
Турските активисти, които дадоха старт на масовите протести срещу турското правителство миналата година, вчера бяха призовани да се явят в съда в Истанбул за първо заседание по делото срещу тях заради участието им в антиправителствените протести на площад "Таксим" от 2013 г. 26 от членовете на платформата "Солидарност за Таксим", група представители на гражданското общество, съюзи и политически групи, са заплашени с до 29 години затвор. Обвиненията са за сформиране на престъпно обединение, нарушение на обществения ред и организиране на незаконни протести чрез социалните медии.
Сред хората, призовани в съда, има лекари, архитекти и инженери. "Единствената цел на това дело е да се сплашат хората", заяви преди началото на съдебното заседание Баки Бога от Асоциация за човешките права в Турция. "Прокурорите сложиха белезници на представител на всяка социална група, за да ги изпратят в затвора. Те искат всеки, без значение от възраст, професия или минало, да бъде съден, защото е бил на протестите", подчерта той.
Междувременно турското правителство започна нова вълна от чистки, насочени срещу 2000 магистрати, в рамките на борбата с бившите му съюзници от организацията на имама Фетула Гюлен. В публикувано в сяда вечер комюнике Върховният съвет на съдиите и прокурорите оповести списък с 2224 магистрати, които ще бъдат сменени. Това е най-голямата чистка, предприета от правителството в съдебните институции, след избухването в средата на декември на безпрецедентен корупционен скандал, който опетни целия кабинет, включително премиера Реджеп Тайип Ердоган.
Освен това Управителният съвет на Турската централна банка замени петима от своите висши ръководни кадри, включително началника на кабинета на управителя на банката Ердем Баши, съобщиха турските медии. Промените стават в разгара на войната между Баши и Ердоган заради валутната политика на банката. В края на януари тя пристъпи към повишаване на водещите си лихвени проценти, за да спре срива на лирата, жертва на политическото напрежение в страната и безпокойството относно икономическия растеж, решение, срещу което Ердоган рязко се противопостави, опасявайки се от пореден срив в доверието към политиката на неговото правителство.