Започва обсъждане на минималната заплата с бизнеса и синдикатите

Тази седмица започва официалното обсъждане между синдикатите и бизнеса на проекта на правителствено постановление за определяне на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. на 1213 лева (620 евро). Заседанието на Комисията по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество е насрочено за 25 септември.
Главният икономист на КНСБ Любослав Костов заяви в радиоинтервю, че синдикатите ще подкрепят увеличението както в комисията, така и в „голямата тристранка“. Според него бизнесът традиционно се противопоставя на всяко повишение на минималната заплата, независимо от размера му, което е „недиалогично“. Костов подчерта, че минималната заплата трябва да се изравни със „заплатата за издръжка“ и да расте нагоре, особено в контекста на бъдещото членство на България в еврозоната. „1213 лева е най-малкото, което работникът заслужава“, посочи той и допълни, че това увеличение по-скоро наваксва изоставането, за да се доближим до средноевропейските доходи.
По данни на НСИ към второто тримесечие на 2025 г. близо 457 000 души са назначени на минимална заплата по трудов договор на пълно работно време. Въпреки това, според Евростат, България остава страната с най-ниска минимална заплата в ЕС - 551 евро, докато най-високата е в Люксембург - 2638 евро. Предпоследна е Унгария със 707 евро, което е с над 28% повече от българската.
Синдикатите изразяват тревога, че проектът на постановлението все още не е публикуван за обществено обсъждане, въпреки че по закон това трябва да стане до 1 септември. Костов коментира, че не е редно темата да бъде оставена единствено в компетенциите на министъра на труда, тъй като определянето на минималната заплата е ангажимент на цялото правителство.
Съгласно Кодекса на труда минималната заплата се определя чрез специален механизъм - тя е равна на 50% от средната работна заплата за последните 12 месеца (включващи последните две тримесечия на предходната и първите две тримесечия на текущата година).