Защо е нужно да се следят поленовите календари

Около 20% от алергично болните страдат от полиноза. Ежегодно за определен период от време се променя техния социален живот, намалява работоспособността и успеваемостта в училище, т.е. като цяло се влошава тяхното качество на живот. Ето защо за пациентите и лекарите е важно да имат информация за въздушното поленово замърсяване: видов състав и количества прашец. От 1966 г. в лаборатория "Алергия" към Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) се извършват аеропалинологични проучвания, при които се улавят и изследват свободно носещите се във въздуха поленови зърна и спори.
Въз основа на всекидневни наблюдения на полена от въздуха могат да се направят поленови календари, които показват началото, периода на максимален цъфтеж и края на цъфтежа на най-важните растителни видове. При достатъчно продължителни и обстойни проучвания и след съответна статистическа обработка на данните е възможно и съставянето на прогнози. При сравнение на резултатите от проучвания на различни райони може да се определи степента на риск от алергизация на населението, както и да се посочат най-доброто място и време за изолация на всеки болен.
Присъствието на прашец във въздуха, неговото количество и видова принадлежност зависят от различни фактори: типът растителност в района, климат, метеорологични фактори, релеф.
За нуждите на алергологията растителните видове се поделят на три групи:
- дървета и храсти
- житни
- тревисти
По-важни алергизиращи видове сред дървесните са представителите на сем. брезови (леска, елша, бреза и габър), различните видове дъб. Погрешно се смята, че пухчетата на тополите са алергизиращи. Те са само механичен дразнител и не влияят на имунната система. По времето, когато се разнасят и са видими и осезаеми, цъфтят представителите на сем. житни, чийто полен не се вижда с просто око, но е най-честият причинител на полинози за България. Те са предимно многогодишни, имат много дълъг период на полинизация, а често и вторичен цъфтеж, отделят голямо количество полен, който има силно алергенни свойства.
Макар и в по-малка степен, алергизиращи са и представителите на третата група – тревистите видове. Тук спадат плевели, цветя и др. Особено важни са плевелните и рудерални видове: Amaranthus sp. – щир, Artemisiasp. – пелин, Plantagosp. - жиловлек, Rumexsp. - лапад, Chenopodiumsp. – кучешка лобода, Urticasp.- коприва. Особено внимание се отделя на един нов за страната плевелен вид – Ambrosiasp. (амброзия). Необходими са мерки за ограничаване разпространението на тези видове, за да се поддържа ниска въздушна концентрация на техния полен.
Дългогодишните наблюдения на полена от въздушни проби показват незначителни различия в цъфтежните периоди през отделните години и за различните райони на страната. Това позволява да се състави ориентировъчен поленов календар.