Защо не сме като гърците

Преди дни Гърция отпадна на 1/8-финалите на световното първенство по футбол в Бразилия. Футболните национали обаче станаха герои не само защото постигнаха рекордно класиране за страната си, прескачайки груповата фаза на мондиалите. Още преди мача с Коста Рика, загубен злощастно след продължения и дузпи, елините обявиха, че се отказват от заслужените премии. Те изпратиха писмена молба до премиера Андонис Самарас парите да бъдат инвестирани във футболна база на националния отбор. Така футболистите от родината на Олимпийските игри се показаха като истински олимпийци в противовес на повечето африкански нации, чиито национали заплашваха дори да не пътуват за Бразилия, ако не си получат премиите. Играчите на Гана, Нигерия, Камерун заплашиха да бойкотират Мондиала, ако не видят банковите им сметки да набъбват.
Скандалите с премиите, които отколе ФИФА осигурява на финалистите, не подминаха и българските лъвове преди 20 години. Тогава щедрият не само на думи президент на БФС Валентин Михов не успя да изпълни обещанията си и бе принуден да напусне поста. Почувствали се излъгани, момчетата "Пеневата чета" заплашиха да не пътуват за САЩ, после тръгнаха с тежка загуба от Нигерия. В крайна сметка записаха най-светлата страница в историята на футбола ни.
Ако тогава българите бяха постъпили както гърците сега, може би отдавна БФС с финансовата помощ на ФИФА и УЕФА щеше да построи база на националите - такава, каквато имат повечето футболни нации. А не 20 години по-късно Боби, Ицо и останалите герои от САЩ 1994 да продължават с вайкането, че държавата не е съумяла да капитализира успеха им, а политиците само са се снимали с тях. Затова и сега футболът ни е на това дередже, независимо че го управляват героите от САЩ 1994.