Защо властта се скри от Никола Вапцаров?

70-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров вчера бе отбелязана с поклонение на Гарнизонното стрелбище, където на 23 юли 1942 г. проехтяха злокобните изстрели, отнели живота на големия български поет; покосили останалите антифашисти Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов.
Паметта на Никола Вапцаров бе почетена с поклонение в родния град на поета Банско и в Благоевград; с митинг пред неговия бариелеф в Пловдив, където млади и възрастни социалисти поднесоха цветя пред лика му в знак на признателност. Паметна вечер се състоя и в Централния военен клуб в столицата.
При повечето от тези прояви главни организатори бяха Българският антифашистки съюз и БСП, фондация "Вапцарова вяра", Асоциацията на възпитаниците на Морското училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна. Ще кажете: "Нормално е да бъде така". Дори е естествено, след като през последните години родните "демократи" и "постмодернисти" не пропускаха случай да вменяват "вина" на Никола Вапцаров заради... неговите леви убеждения; да "доказват" колко много той е "сгрешил", като е обвързал своя живот и творчеството си със социалната кауза, с лявата идея.
Колкото до неговото верую на убеден антифашист и патриот, тук бяхме свидетели на какви ли не гърчове и спекулации, стигнали едва ли не до идеализация на "суперченгето" Гешев, до откровени лъжи и пошли подмятания на плитко скроени люде и пишман изследвачи на Вапцаров, негови мними "познавачи" и самозвани "биографи", надъхани "преоценители" и какви ли не още.
Ако България беше цивилизована и демократична държава, паметта на големия български поет антифашист щеше да бъде почетена не само "еднопартийно". Ако това беше наистина така, на мястото, където фашистки куршум е покосил младостта и таланта на Никола Вапцаров и останалите български патриоти, щяха да склонят чела и представители на  властта. Както се казва в такива случаи - по делата им ще ги познаете. И ще разберете защо те се скриха от Никола Вапцаров...