Завръщане като въздишка

Димитър КОПРИВЛЕНСКИ

Лесно им е на писателите. Да пишат им е работата. И твърде често им се налага да импровизират, да си измислят, да вмъкват с мярка или да прекаляват с шпиони, жени, любов, интриги... Та да стане "хващащо" за читателя, да го "ошашавят". А дали е смислено... Да имаха поне "на йота" от преживяното, свършеното, срещнатото от кадровия офицер от Осми отдел на ГЩ, командир на поделение със спецпредназначение, "на прикритие" и официално в УБО, наречен от Тодор Живков "част от Деловодството на ЦК"... полковник Никола Колев.
Природата си върши работата, при това добре. Освен отличен изпълнител на задълженията му да приема шифрована информация, да я докладва комуто и когато трябва, сетне да я шифрова и предава, да ръководи строителството на "специален" обект, да охранява конгреси, концерти, конференции, да разкрива и залавя чужди агенти, полковник Никола Колев е и "сладкодумец без прикритие". И разказва, та чак си излива душата. Заглавието на книгата му "Завръщане" може и да не е толкова "хващащо", но страниците, снимките, редовете, та и между редовете, са наистина като при професионален писач.
Това "Завръщане", освен че е през три епохи, е и като въздишка. Дълбока, смислена, вълнуваща, разтоварваща, толкова различна и лична! Как живеят днес младите, а и не само те, можем да видим - бездейност и безидейност, дрога, мода. А как е било преди? Преди "лошия тоталитаризъм" дори. Роденият в с. Дебелцово, Севлиевско, в края на 1931 г. Никола Колев ни показва и с умиление, и с немалка доза романтизъм, и с майсторство. И никой не може да го кори, ако някъде му се привиди и носталгия. Че годините и времената са различни, спор няма. Спорът е кое е по-хубаво. И ако човек се отрече от своето детство и младите си години, възторзи, дори любови, по-добре ли ще е!
Тази книга е и едно "завръщане без отричане". Че колко много се наплодиха отреклите се от своето вчера. От предишни първи се преродиха на първи срещу предишните. Дори низоваци. Поради гузна съвест, поради страх от припознаване и страст към нагаждане. А полк. Никола Колев с гордост разказва за съвместната си служба с емблематичните ген.-полк. Велко Палин, ген.-полк. Ангел Солаков, генералите Гръбчев, Кашев... И още, и още...
Не се сбъдва мечтата на автора да завърши Военна академия. Но става студент, учи история и архивистика. Което му е нужно като служител в УБО, пазител на архивите на ЦК. В продължение на дълги години всяка сутрин запознава Първия с най-важното и получава задачи от него. Няма видна личност в България и в БНА, за която да не става дума. А живите могат да потвърдят казаното.
Е, има и грешки, и слабости. Иначе ще излезе прекалено хубава тази книга на полк. Никола Колев. Най-прав е дългогодишният началник на военното издателство полк. Георгиев: "Няма лоша книга!" А със своето "Завръщане" Никола Колев ни показва най-хубавото.