"Завръщане"-то на Никола Мирчев

Нина Мирчева

Изминаха 100 години от рождението на художника Никола Мирчев (1921-2021). А той си отиде в твърде ранна творческа възраст - нямаше 52 години. Можем да назовем настоящата изложба ретроспективна, но тя е по-скоро, за нас, неговите деца, едно завръщане. Така я и нарекохме - като мото. Защо завръщане? Защото творчеството му бе затворено през годините сякаш в една рамка и в една тема. Докато всъщност Никола Мирчев бе от тази рядка категория художници, които могат всичко - в изящните и в приложните жанрове. Разбира се, живописта на първо място, в която той властваше със замаха на забележителна живописна култура във владеенето на формата, композицията и цвета. Но и рисунката, особено рисунката, където той владееше всичко - чисто, спонтанно, искрено, изящно и майсторски! Неслучайно той работеше без умора и вдъхновено в областта на илюстрацията (особено на детските книги), карикатурата и политическата рисунка, плаката до пространственото оформление. В живописта обичаше голямоформатните многофигурни композиции и множеството подготвителни етюди към тях, вълнуваше го портретът и всяка вдъхновена индивидуалност, пейзажите, макар и малко на брой, въздействаха като слънчева полихронна музика, докато мъртвата природа в натюрмортите не го докосваше. Но откровената еротика в серията цветни етюди! Да, защо не! Нека не звучи като предизвикателство към пуританите, а по-скоро като израз на широтата на естетическите и нравствени възгледи на един талантлив и търсещ художник.
Преди 10 години Светлин Русев бе казал: "Един малко познат Никола Мирчев възкръсна пред съвременната публика." Колко актуално звучи това и днес.
Никола Мирчев е роден в един изумителен български град - Кюстендил, на 13 ноември 1921 г. През 1940 г. учи живопис в Художествената академия в София при проф. Борис Митов. Но поради липса на средства прекъсва образованието си и става начален учител в с. Мешемахле (Дъбрава) в Добруджа. През есента на 1941 г. се връща в академията, но поради провал в нелегалната ремсова организация в Кюстендил е арестуван и осъден на 10 години строг тъмничен затвор. Освободен е на 8 септември 1944 г. от затвора в Кюстендил.
Завършва живопис при проф. Илия Петров в Художествената академия в София през 1948 г. Живее в апартамента на проф. Кирил Цонев в София, който е негов приятел и учител. През 1946 г. става един от основателите на в. "Стършел". На три пъти е председател на Съюза на българските художници (1953-1955), (1963-1965), (1970-1973).
През декември на 1971 г. по повод неговата 50-годишнина е организирана първата му ретроспективна изложба в Кюстендил. Заминава на лечение в Париж, където умира на 27 февруари 1973 г. През март 2002 г. е организирана втората му изложба в Кюстендил, в галерията "Владимир Димитров - Майстора". През януари на 2011 г. в галерия-книжарница "София прес" се открива изложбата "От будоара до мавзолея" по повод 90 години от рождението му.

Текстът е предоставен от ХГ "Владимир Димитров - Майстора"