21 Октомври 2019понеделник17:39 ч.

Завръщането на "английския Флобер"

Кой е той - Джордж Мередит, превеждан у нас един-единствен път през 1921 г., но заслужено смятан за един от големите майстори на перото във Великобритания

/ брой: 26

автор:Йордан Костурков

visibility 1845

    При един разговор със съвременния английски писател Джулиан Барнс ("Папагалът на Флобер" и "Бодливото свинче") по време на посещението му в Пловдив в началото на деветдесетте години на двадесети век той коментираше Флобер и изрази съжалението си, че в английската литература няма подобен творец. Когато го подсетих за Джордж Мередит обаче, той веднага призна колко дълбоко незаслужено този велик романист на английската литература е забравен.
    Всъщност - това не е съвсем така: например няма престижна или популярна илюстрована история или антология на английската литература, в която да не е включена репродукция на прочутата картина "Смъртта на Чатъртън". А тя не е прочута с това, че обезсмъртява самоубийството на "момчето поет" Томас Чатъртън, а защото младият тогава, през 1856 година, Джордж Мередит позира за образа на поета, рисуван от художника Хенри Уолис (1830-1916). Но и това не е всичко - по време на сеансите госпожа Мередит се влюбва в Уолис, зарязва семейството си и забягва с живописеца през 1858 година на остров Капри. Мери Елън Никълс е дъщеря на поета и романист от школата на романтиците Томас Лъв Пийкок, приятел на Шели, и двадесет и една годишният Мередит, който е близък с брат й Едуард, се жени на 9 август 1849 година за овдовялата, почти осем години по-възрастна от него красива интелектуалка, която има едно момиченце от първия си брак. Четири години по-късно, на 13 юни 1853 година, се ражда единственият им син Артур. По това време Мередит работи като помощник в адвокатска кантора и прави първите си литературни опити: през 1851 година издава стихосбирката "Поезия", през 1855 година романа-фантазия "Обръсването на Шагпат", през 1957 година друг роман - "Фарина".

Джордж Мередит с любимия си син Артур


 След бягството на Мери Артур остава при Мередит, който неохотно му позволява да се вижда с майка си. Мери почива три години по-късно, през 1861 година, а през 1862 година Мередит издава първата си значима книга, сборника с оригинални шестнадесетстишни сонети "Модерна любов". Смята се, че тези стихове, както и романът му "Изпитанието на Ричард Фивъръл" (1859) отразяват преживените събития. Мери ражда още един син след бягството си, през април 1858 година, и макар да посочва като родител Мередит, той не признава бащинството си на детето.
    След "Модерна любов" и прекъсване от двадесет години, през което са публикувани повечето от романите му, Мередит издава и други сборници с поезия - трудно е да се намери съвместимост между двата жанра и така да се тълкува естетическият профил на автора, но поетическите творби, създадени след толкова дълго прекъсване, са резултат на съвсем различно вдъхновение.
    Джордж Мередит е роден на 12 септември 1828 година в Портсмут, южното крайбрежие на Англия, в родния град на Дикенс, в който са родени или са живели и други прочути английски писатели. Баща му и дядо му са шивачи от уелски произход, доставчици на флотско облекло. Майка му почива, когато той е едва петгодишен. На 14 години го изпращат в Германия в поддържано от "моравската църква" училище и остава там две години. Макар че престоят му оставя незаличими лични спомени, трудно е да се приемат доводите на някои критици, които намират "немско начало" в творбите му. Бащата Огъстъс Мередит потъва в дългове, банкрутира, жени се за бившата им прислужница и всичко това отчуждава малкия му син от него.
    През 1864 година Мередит издава "Емилия в Англия" (през 1887 година заглавието е сменено на "Сандра Белони"), но творбите му рядко се радват на похвали от критици и колеги - макар че Джордж Елиът нарича "Обръсването на Шагпат" "гениална творба".
    Щастлив миг в живота му е срещата с Мари Вюлиами, привлекателна млада жена от френски произход, за която се жени на 20 септември 1864 година. Четири години по-късно те се преместват в провинцията, в имението "Флинт Котидж", в живописната местност край връх Бокс Хил, графство Съри, недалече от историческото градче Доркинг, където живеят до края на дните си. Имат две деца - Уилям (роден 1865 година) и Мариет (родена 1874 година).
    Това е и периодът на големите му романи, на славата. Творбите му рядко имат обаче комерсиален успех, налага му се да работи и като рецензент в издателството "Чапман енд Хил", за да си докара допълнителен доход. Работата му го сближава с редица изтъкнати съвременни автори, както и с творци от по-младото поколение: викторианските поети Данте Габриел Росети и Алджърнън Суинбърн, представители на художниците прерафаелити (последователи на Рафаел - бел.ред.), неоромантика Робърт Луис Стивънсън, Джон Голсуърти, създателя на "Питър Пан" Джеймс Матю Бари, Артър Конан Дойл (който с уважение го споменава в разказа си "Загадката на Боскомската долина"), Оскар Уайлд (героите на пиесата му "Упадъкът на лъжата" разискват творчеството на Мередит), запознава се със съвременниците си Томас Харди, натуралиста Джордж Гисинг, Самюъл Бътлър.
    Успява през интервал от приблизително две-три години между 1864-1895 г. да издаде 14 от общо деветнадесетте си романа (последният, посмъртно публикуван през 1910 година "Келт и саксонец", е написан по-рано). Успява дори да скандализира читателите си с "Изпитанието на Ричард Фивъръл" - прочутата заемна библиотека на издателя Чарлс Едуард Мюди отказва да вземе предварително поръчаните 300 екземпляра от романа. "Еван Харингтън" (1861) е отпечатан серийно в седмично списание и му носи известна популярност, това се повтаря и с "Приключенията на Хари Ричмънд" десет години по-късно (1871), но Мередит е възприет от публиката едва с "Егоистът" - за мнозина неговият шедьовър (1879) и "Даяна от "Кросуейс" (1885), най-крупният му търговски успех. Вероятно през далечната 1921 първият (и единствен) превод на роман на Мередит на български език "Даяна от "Кросуейс" така е привлякъл интереса на издателя. От ключово значение за бъдещето на романовото изкуство е "Есето върху комедията", което е в основата на конструкцията на "Егоистът" - разсъжденията на Мередит за жанра са представени първоначално в беседата, която изнася на 1 февруари 1877 година в Лондонския институт "За идеята за комедията и използването на комичния дух", публикувана впоследствие през април същата година в списание "Ню Куортърли Магазин".
    На 18 септември 1886 година обаче Мари Вюлиами умира от рак, влошава се здравето и на Мередит, четири години по-късно, през 1890 година, следва още една тежка загуба - умира синът му от голямата любов на живота му Мери Никълс - Артур.
    Иначе и славата, и популярността, и признанието му растат: покойници са вече отдавна всички велики английски викторианци - и Джордж Мередит сега е възприеман като "Доайенът на английските писатели", "Мъдрецът от Бокс Хил", като "Последният велик викторианец", като създателят, наред с Джордж Елиът, на психологическия роман. Новото поколение автори, модернистите, все още не се опитва и не може да заклейми епохата и творците й - напротив, Джордж Бърнард Шоу го аплодира за постиженията му, награден е с новоучредения от крал Едуард VII "Орден за заслуги", който се дава само на 24 души. Получава и почетна докторска степен от университета на Сейнт Андрюс (най-старият шотландски университет, основан през 1413 година). Избран е за президент на Обществото на писателите, наследявайки самия Алфред лорд Тенисън на поста. По случай осемдесетия си рожден ден получава приветствен адрес с подписите на 250 най-велики световни личности, в това число на крал Едуард VII и президента на САЩ Тиъдър Рузвелт. В имението край Бокс Хил идват поклонници до края на живота му, но някогашният увлекателен събеседник и разказвач вече губи слуха си, движенията му са затруднени. На 18 май 1909 година Джордж Мередит умира и е погребан в Бокс Хил.
    Не му е съдено да доживее загубата на интерес към романите му, отрицанието на викторианството от тези, чието творчество вдъхновяват творци като Джордж Мередит и Джордж Елиът, забравата, в която потъват велики романисти като него и Антъни Тролъп. И все пак - в историята на литературата това се случва, махалото днес е затихнало, но има вероятност да смени хода си. Великият романист сякаш не може да не се завърне - въпросът е кога.
 

Лавров напомни, че "Росатом" иска да участва в АЕЦ "Белене"

автор:Дума

visibility 52

Борисов обяви, че строи газови магистрали

автор:Дума

visibility 104

Гурбетчиите пращат по 3,4 млн. евро на ден

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 201

"Зиги-Заги, Ой-Ой-Ой, Адолф Хитлер наш герой!"

автор:Велислава Дърева

visibility 539

/ брой: 201

И ядно тупаме с краче

автор:Константин Иванов

visibility 240

/ брой: 201

Николай Радев: "Златният дъжд" от пари към Пловдив е мит

автор:Павлета Давидова

visibility 335

/ брой: 201

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ