Завръщането на политиката

В епохата на довчерашния султанат бяхме отвикнали от това: Преговори, разговори, караници, напрежение, обиди, реверанси, неочаквани ходове, компромиси, консенсус, надежда. Изглежда сложно, тревожно, на момента безумно, отблъскващо и отчайващо, но това е политиката. Другото е безметежното блато на едноличното управление, което засмуква всички ни, цялото общество към дъното. 

Не, мерси! Десет години стигат!

Политиката е и преди всичко отговорност към хората. Не само към тези, които са гласували за теб, а към всички. Политиката освен изкуство на възможното е и съхраняването на гласа на разума сред какофонията на безотговорното политиканстване. Разумът изисква да имаме редовно правителство. Разумът изисква това правителство да реализира исканията на протестите от лятото на 2020 г. Разумът изисква нашият народ да не бъде лъган повече. 

Завръщането на политиката точно в този момент означава и урок по надмогване на егото. Това може да се окаже също толкова важен политически урок, колкото онзи от февруари 1997 г. За разума и съгласието. За дълга и отговорността. Пред народа и държавата, а не пред партийния или бизнесинтерес.