Зелен прилив

Зелената идея броди из Европа. Някои анализатори опитаха да подценят представянето на зелените партии на изборите за Европейски парламент с аргумента, че на ниво ЕС подкрепата към тях е нараснала само с два процентни пункта. Но след като няколко социологически проучвания определиха Зелените за най-популярна политическа партия в Германия, вече не може да се увърта. Зелените влязоха в политическия естаблишмънт на ЕС като естествен противник на ксенофобите и крайната десница.

Това стечение на нещата е закономерно. И социалистическите, и десните партии остават вкопчени в проблемите, наследени от XX век, а настоящето има съвсем различен дневен ред. Човешката икономика се превърна във фактор с геологическа тежест, който променя лицето на Земята. Двадесетият "век на изобилието" ни завеща автомобила и пластмасовите опаковки за еднократна употреба, но също и морета от боклук, настъпващи пустини и петролни разливи, в добавка към епидемия от психични болести. Ако продължим по същия път, няма да стигнем далеч.

Затова младите и мислещи хора не искат да гласуват за старата политическа игра. Голямата популярност на Зелените сред младежите в Западна Европа говори, че някъде към 2030 г. мисловният XX век най-сетне ще свърши. Ако се запазят в сегашния си вид, утвърдените партии по оста "ляво - дясно" са обречени да изчезнат. Само незабавна и енергична реформа би позволила на утвърдените политически сили да вземат участие в изграждането на новия свят, борещ се с екологичната криза, която Западът сам си причини с растежа си. 

Някои все още са объркани от факта, че зелената идея не е хомогенна: тя се проявява във всевъзможни форми, донякъде повтаряйки развитието на социализма през втората половина на XIX век. Няма малка зелена книжка, побрала началата на зеленото движение. Също като в природата, голям брой зелени инициативи съществуват паралелно в наситена идеологическа екосистема, като взаимно се допълват и подсилват. Зелената политика е като дъгата и се проявява като консерватизъм (все пак говорим за "опазване"), либерален подход към човешките права, насърчаване на предприемачеството, утвърждаване на държавната роля в икономиката и куп други неща, които досега се противопоставяха. 

Зеленият прилив тепърва ще се покачва и по пътя си ще залее много днешни колоси. Но истинското време на зелените ще дойде тогава, когато настъпи отливът. Днес зелената политика и икономика изглеждат като шанс за бъдещите поколения, но как ще реагират "децата на изобилието", когато бъдат принудени да се откажат от месното си меню или от самолетни екскурзии до далечни дестинации?  

Така или иначе, ако искат да оцелеят в новото време, големите традиционни партии като БСП трябва да станат Зелени. Тоест опазването на природата и човека да се превърне в основополагащ принцип, от който да произтичат всички останали политики. Махалото отиде твърде далеч и е време за ревизия. Няма развитие, осъществявано за сметка на природата, което да е добро за обществото и човека.