Жабари ли са българите? или Защо ги ручахме жабетата?

У нас битува мнението, че италианците ядат жаби. Ама толкова много жаби ядат, че едва ли не това е основното им национално ястие. Няма спагети, няма макарони, няма мортадела… Жаби! Дори във филма „Оркестър без име“, ако си спомняте, героят на Павел Попандов пита героя на Николай Николаев (италианец): „Я кажи ти, вие защо ядете жаби?“
Между другото жаби ядат и французите, и испанците, и… Абе в цяла Европа се ядат жаби, но на италианците, като им е излязло това прозвище – „жабари“, няма отърване!
За наши национални ястия се смятат бобът, мешаната скара и зелникът. За боба и за мешаната скара може да се спори, защото бобът е дошъл от Америка, следователно и там го ядат яко и почти непрекъснато (четете Джек Лондон, четете Стайнбек и ще се убедите), а що се отнася до мешаната скара, тя се консумира по целите Балкани, в Близкия изток и в Закавказието, само дето в Близкия изток се прави без свинско. Зелникът обаче е типично българско ястие. Не че не го обичат и съседните нам страни, но единствено ние имаме поговорката „Не е луд този, който яде зелника, луд е, който му го дава!“
Но да се върнем на жабите. Двайсет и кусур години преход. Едно правителство пада, идва друго, за един месия от „Осанна!“ минаваме към „Разпни го!“, за следващия – също… Преживяхме девалвации, деноминации, приватизации, стачки и митинги, фалити на банки… Всичко преживяхме!… Абе – преход, та преход!
И в крайна сметка – какво? В крайна сметка – чуйте какво скандират протестиращите из софийските улици! „Кой не скача, е червен!“, Мафия!“… Познато, нали? Помним го отпреди двайсет и кусур години.
Та ето, значи, върнахме се на жабите… При подобна ситуация великият мъдър шоп задава въпроса: „Е, оти ги ручахме жабетата?“
Но да се върнем и на зелника… Докато едни от нас (лудите) през годините ручахме сурови живи жабета, други (не луди) ядоха добре опечен, със зачервена коричка, зелник. И май така ще си продължава… 
Та италианците ли били жабари?