Железниците - в "железния" юмрук на ГЕРБ

Железопътният транспорт има социални функции и е гръбнак на всяка добре работеща икономика. От тази стабилна и функционална структура не се отказва и бъдещият цивилизован свят. Затова всяка социално организирана държава финансира щедро своите железници. В Испания например тези държавни субсидии достигат до 60 на сто, в Австрия са 48 на сто.
В нашата страна обаче пак ни принуждават да тичаме слепешком с всички сили точно в обратната посока. Управляващите от ГЕРБ решиха да вземат железниците в "железен юмрук" - ако мине. Като не мина, дадоха заден, ама не съвсем. Пореден пример за антисоциално управление, обслужващо недвусмислено интересите на едрия капитал, който у нас би могъл да носи недвусмисленото определение безнаказано престъпен. Опитвайки се да изкарат нерентабилен най-евтиния и масов транспорт, ГЕРБ се опитаха да поведат към фалит една от малкото останали държавни дейности - по познат от целия ни преход модел.
Вече 25 години нашата държава е впрегната в ярема на безпрекословен защитник на престъпно мултиплициращия се частен капитал. А когато се потърси социална защита от същата тази държава, тя става неуверена, бедна, слаба. Особено ако става дума да се увеличат доходите на хората, да се стабилизира образованието, да се подобри здравеопазването, да се спре демографският срив... Нагла и безотказно работеща пластична метаморфоза.
През 80-те години на миналия век България се отличаваше със своята най-добре развита железопътна структура на Балканския полуостров. По онова време в Горна Оряховица например беше създадена първата компютъризирана разпределителна гара за тридесет направления в страната и в чужбина. По моста Русе-Гюргево се движеха за денонощие 30-ина пътнически и товарни композиции. Днес преминават едва три-четири влака.
Ако се обърнем към още по-далечното ни минало, ще си припомним, че Стефан Стамболов пръв одържави железниците у нас и прокара първия закон за тяхното развитие в България. Цар Борис обнови локомотивния и вагонния парк, издигайки железопътния транспорт на по-високо ниво. По времето на социализма беше даден нов и най-мощен тласък на този транспорт, той се наложи като най-достъпен за хората и най-полезен за народното ни стопанство.
Днес управляващите гербаджии се опитват да смачкат постигнатото в продължение на повече от столетие. Инициативата им е очевидно в интерес на едри автомобилни превозвачи. Резултатът е до болка познат и недвусмислено ясен - увеличаване на армията от обедняващи и безработни. Спасението е също известно - поединично към чужбина, който успее, разбира се. Останалите ще попълват редиците на излишните хора в нашата глуха и осамотяваща родина.