Жените и властта: нов модел за лидерство

Алиса Графтън*
Би Би Си

Наскоро бях на среща в една от големите международни банки и докато чакахме партньорите, стана дума за дама, която добре познавах, заемаща в тази банка висок пост. Нейната колежка, с по-нисък ранг, но изключително опитна, потвърди това, което винаги съм подозирала: г-жа В. се ползва с голямо уважение сред колегите си не само заради професионализма си, но и заради това, че е много приятна за общуване. "Това ме убеждава, че не е задължително да си кучка, за да достигнеш върхове", подчерта клиентката ми.
Тъй като този разговор стана само дни след като нов премиер на Обединеното кралство стана Тереза Мей, той ме накара да се замисля. Самата Мей каза в едно интервю, че никога не е усещала несправедливо отношение към себе си в политиката само защото е жена. Искрена ли е тя?
От опита си в бизнес света Сити знам, че това, което много мъже възприемат като даденост, жените го печелят с пот и кръв. "Не искаме привилегии, искаме равни възможности", казват феминистките, но в същото време терминът "феминизъм" остава за някои мръсна дума и плаши много от мъжете.

Маршът на сестрите

Моят съпруг, доста разностранен и балансиран съвременен мъж, когото не плашат нито детската кухня, нито памперсите, нито ставането посред нощите, за да се види детето, въпреки предстоящата работна среща в 7 ч. сутринта, понякога подхвърля коментари от типа на "тези феминистки във всичко ще открият проблем".
Положението обаче се променя буквално пред очите ни.
Политическите романтици говорят за нов световен феномен, т.нар. "марш на сестрите".
Представете си "дрийм тийм" от Хилъри Клинтън като президент на най-влиятелната страна в света, Тереза Мей на "Даунинг стрийт", Ангела Меркел като лидер на най-влиятелната страна в Евросъюза, Кристин Лагард начело на Международния валутен фонд и, което е много вероятно да стане към края на годината, жена в ролята на генерален секретар на ООН.
Много прилича на това, казват политическите романтици, че светът търси помощта на жените, за да оправят свършеното от мъжете. И ако изхождаме от тезата, че всички тези жени наистина са много умни, упорити и притежават уникален набор от брилянтни професионални качества и именно затова са достигнали такива върхове в кариерата си, тогава наистина можем колективно да въздъхнем с облекчение.

С един камък зид не става

Но! Проблемът е в това, че в реалността успехът на жените "горе" зависи от това каква подкрепа получават те от колегите си, съратниците и тези, когото управляват. С един камък зид не става, или както казват в Англия, нито един мъж (или жена) не е остров, и възниква въпросът: доколко сме готови да приемем жени ръководители.
Дори в политически развитото Обединено кралство жените са едва 22% сред членовете на парламента, преди 20 г. те са били 11 на сто. Прогресът не е особено бърз.

Съветите на Шерил Сандбърг

През 2013 г. в САЩ бе публикувана книгата на Шерил Сандбърг ""Lean In: Women, Work And The Will To Lead" ("Не се страхувай да действаш: жените, работата и волята за лидерство"). Книгата без преувеличение предизвика фурор.
След като прочетох описанието й, не бях убедена в силата на идеята й и отложих четенето й за няколко години. Но когато ми свърши майчинството и оставих вкъщи 4-месечната си дъщеря, ми беше необходимо да намеря подкрепа в условията на новата сурова реалност, където се усещаше, че майчинството неизбежно се наказва с отстъпление в кариерата, поддадох се на изкушението и купих този шедьовър на феминизма.
Оказа се, че невероятният успех на книгата е в това, че Сандбърг просто е написала истината. Като основна пречка пред изкачването на кариерния Олимп тя вижда не "стъкления таван" и не мъжкия "сексизъм" (въпреки че, какво да се крие, тези фактори също съществуват), а подсъзнателното саботиране на своите амбиции, където блестящи в професията си жени сядат с нежелание в заседателната зала като равностойни участници, страхуват се да отстояват гледната си точка наравно с мъжете, страхувайки се да не изглеждат "мъж в пола".

Страхът да бъдеш неженствена

Познат ми е този страх да бъдеш "неженствена" и затова да не смееш да отстояваш позицията си по-настоятелно. Проблемът не е в това, че нямам свое мнение, а в това, че като жена трябва да го поднеса леко и нежно. В света на бизнеса обаче лекотата и нежността не винаги се оценяват по достойнство и прекрасните идеи на нежния пол остават нереализирани.
Доста образно Сандбърг сравнява това с разходка на токчета по минно поле и говори за парадокса от вдъхновяването на жените към промени на света към по-добро, при това съветвайки ги да се придържат към определени очаквания и правила, базиращи се на останките от миналото.
Вярно е и обратното. Една моя позната, истински ветеран от Ситито, си спомня, че в началото на кариерата тя решила да се придържа към съвета да се облича като мъж и да се държи като мъж, за да преуспее в мъжкия бизнес свят. След известно време тя разбрала, че започва да губи себе си. Тя усетила, че стремежът да се приемат мъжките правила на играта подсъзнателно означавало, че с женския маниер на лидерство нещо не е както трябва. Тя не била склонна да прави истерики на работното си място, не подкупвала сътрудниците си с бонбони, но чувствала, че колегите й мъже, въпреки всичките й усилия, не я приемат като "свой".

Новият модел на лидерство

И тогава тя решила да използва силните страни на своя пол - умението да съпреживяваш и да изграждаш взаимноизгодни отношения - за да изгради нов модел на лидерство. И помогнало. Днес тя е успешен предприемач. При това е известна с настойчивия си маниер и доброжелателната праволинейност (позната ми признава, че това е наследство от периода на "мъжко поведение").
Преди 50 г. беше невъзможно да си представим, че начело на трите най-големи световни икономики и най-влиятелните финансови институции ще стоят жени. Днес те носят на раменете си огромна отговорност. Дали уроците, които са получили по пътя нагоре, ще ги накарат да направят промени в стила на лидерството и управлението, които са толкова необходими, за да започнем да виждаме истински промени?
И в света на политиката, и в бизнеса като никога полезни и своевременни изглеждат развитият емоционален интелект, умението да слушаш, да постигаш компромис и желанието да играеш ролята на наставник на тези, които са в началото на своя път.
И Ангела Меркел, и Тереза Мей често ги обвиняват в неемоционалност и безсърдечност, но никой не говори, че зад тази фасада вероятно стоят жени, умело прилагащи присъщите им "женски" качества заедно с "мъжките".
Както веднъж каза Тереза Мей, "една от задачите на жените на работното място е да остават себе си, т.е. напълно е възможно да бъдете умна и да обичате модата. Можете да правите кариера и да обичате модата". Тази фраза и буквално, и в преносен смисъл отразява задачата на новото поколение жени-ръководители, които ще формират света през следващите няколко години.

----
*Алиса Графтън е английски нотариус и партньор във фирмата й в лондонското Сити


Ангела Меркел и Тереза Мей са сред най-влиятелните жени в света

Още две жени са се устремили към политическия Олимп: Хилъри Клинтън може да поеме ръководството на най-мощната държава в света САЩ, а българката Ирина Бокова - ООН

Подсъзнателното саботиране на своите амбиции е най-големият враг на жените, твърди Сандбърг

Кристин Лагард успешно се справя начело на МВФ