Жив съм благодарение на демокрацията

Живея относително добре. Защото сравнявам себе си с гражданин  на африканска държава, където всички се радват, когато могат да изкарат по долар на ден. С редови швейцарец не се сравнявам, защото това ще ми донесе безсънни нощи и отрицателни емоции.
Живея и относително семейно. Имам съпруга, с която в неделя ни събира чаят от мащерка и постната яхния по обед. През другото време тя е при приятелки, с които обсъждат живота на други приятелки. А аз, докато я чакам да се върне, относително вечерям. В смисъл, че мажа филии с маргарин, преглъщам трудно и си лягам, за да заспя и да сънувам как съпругата ми готви нещо вкусно...
Откровено да ви кажа, имам и относително сериозен приятел. Имаме си с него даже и любимо място за срещи - клубът на пенсионера. Там се виждаме да ударим по един белот и да се скараме при споровете за международното положение. След което се разделяме сърдити, за да се съберем скоро отново.
И внукът ми Тодорчо получава относително добро възпитание от мен.
В десети клас е и още го напътствам да уважава учителите и да внимава в час. Е, оказа се, че много е внимавал в час по физика.  Толкова е внимавал, че чак се е впечатлил от физичката - момиче пет-шест години по-голямо от него. Една вечер двамата ми се представиха у дома, за да си признаят, че се обичат.
Но най-относителното нещо в живота ми е пенсията. Стига ми до петнайсто число на месеца.
Както се вижда, и относително съм жив. Според медицинската ми книжка трябваше отдавна да съм се пренесъл в по-добрия свят - толкова много болести са отразени вътре.
Струва ми се, че някакви извънземни сили поддържат относителното ми съществувание, защото демокрацията го изисква - задават се избори и в един момент ще съм необходим за гласуване. Значи, макар и относително, жив съм благодарение на демокрацията!