12 Юли 2025събота23:53 ч.

In Memoriam

Живата вода на родовата памет

/ брой: 80

автор:Иван Гранитски

visibility 8030

Цяло едно поколение, което започва творческия си път в края на петдесетте и в началото на шестдесетте години на ХХ век, е белязано от възторга и преклонението пред могъщата национална традиция. Спецификата на индивидуалния поетически натюрел не пречи на Любомир Левчев и Петър Караангов, Стефан Цанев и Михаил Берберов, Евтим Евтимов и Андрей Германов, Слав Хр. Караславов и Нино Николов, Иван Динков и Дамян Дамянов и пр., и пр. да бъдат обединени в благоговението си пред излъчванията на родното, националното и тяхното величествено послание през вековете. Тези толкова различни инак поети изграждат с общи усилия през годините Храма на съвременната българска поезия. 

Любопитно е (на пръв поглед дори парадоксално), че един от най-космополитните по нагласа автори от това поколение, какъвто е Никола Инджов, в същото време през десетилетията не се уморява да поддържа огъня на националната идентичност. За този поет любовта към Отечеството не е декларация, а вътрешно състояние. Лайтмотивът на десетки негови творби е отечествената стряха, бащиното огнище, майчиният език. 

В поезията си той съзерцава разхождащите се видения на исторически личности, събития, сцени. И вижда себе си като "безкрайния човек", който непрекъснато се преражда на каменния полуостров, пътувайки от цивилизация към цивилизация, бидейки трак, грък, римлянин, византиец, славянин, прабългарин... Но въплътил у себе си хилядолетните послания на велики цивилизации, той съхранява неизкоренимото убеждение и вяра, че е духовен стълб на националното светоусещане, че е продължител и сътворец на трагична и заедно с това героична историческа традиция.

Никола Инджов е майстор на пейзажа. Неговото вдъхновение сътворява картини, които ни поразяват със своята красота и пластическо богатство. Но той много повече се интересува от духовния пейзаж, от историческата реминисценция, в която иска да види човешкото, твърде човешкото (ако използваме израза на Фридрих Ницше). Никола Инджов има удивително стихотворение - "Възпоминание за снега", което е прекрасна илюстрация в това отношение. Този пейзаж на духа не само хармонизира природната картина, но сякаш и я създава:

"Валеше оня сняг през март,

и през април валеше,

и виното, и пепелта

миришеха на сняг.

И аз пътувах през нощта,

и свещ една гореше,

когато стигнах умълчан

последния ти праг."

Духовните пейзажи, които вае Инджов, са печални, но същевременно и слънчево озарени. Авторът непрекъснато разсъждава върху свръхзадачата на своя живот, но и на своето поколение и своя народ. Откъде идва, накъде отива, какво трябва да пренесе през вековете и хилядолетията като послание на родовата кръв, като цивилизационна енергия, като колективен опит. За Никола Инджов родовата памет е живата вода на историята. Този поет е от малцината съвременни автори, които тласкат напред и в идейно-съдържателно, и във формално отношение развитието на българската поезия.

Засилват контрола върху ЕРП-та

автор:Дума

visibility 4711

/ брой: 126

Нови правила при "Гражданска отговорност"

автор:Дума

visibility 2815

/ брой: 126

Горски служители блокираха пътя при Кресна

автор:Дума

visibility 3411

/ брой: 126

Еврокомисията оцеля

автор:Дума

visibility 4298

/ брой: 126

Мащабни горски пожари на Балканите

автор:Дума

visibility 2889

/ брой: 126

САЩ изпратиха оръжия за Украйна

автор:Дума

visibility 2961

/ брой: 126

Накратко

автор:Дума

visibility 4269

/ брой: 126

Тупик

visibility 4304

/ брой: 126

Измамите предстоят

visibility 3740

/ брой: 126

Европестене от разум

автор:Юри Михалков

visibility 4670

/ брой: 126

Копнеж по нови неща

visibility 4349

/ брой: 126

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ