Живи сме благодарение на българския народ

Феня Декало, Тел Авив

За над 100 израелски пенсионери, които всеки петък се събират в клуба на евреите с леви убеждения в Бат Ям, тази сбирка бе особена. Честваха 70-годишнината от спасението на българските евреи в присъствието на посланика на Република България в обетованата земя Димитър Михайлов и депутата от социалистическата партия "Мерец" Ницан Оровиц.
"Знам, че се води спор дали евреите от България са били спасени или са оцелели. Дори вече има нов термин - недадените. Ние не се интересуваме как точно обясняват това истинско чудо по време на Втората световна война, което извърши българският народ. Фактът, че сме живи, че имаме свои деца, внуци и правнуци ни прави горди. Ние сме благодарни на единствения народ в Европа, който не позволи неговите евреи да бъдат изведени от страната, а застана до тях в най-тежките минути" - каза председателят на клуба Хаим Ешкенази. Българският посланик Димитър Михайлов подчерта, че подвигът от миналото е предпоставка да се развиват отношенията между двете страни и сега. А депутатът Оровиц изказа съжаление, че не се е родил в семейство на български евреи, а неговите дядо и баба в Полша са загинали по време на Холокоста.
По съществуващата петъчна традиция от сцената звучаха български народни песни, изпълнени от певицата Елена Върбанова и акордеониста Ничко Машиах. Мало и голямо се хвана на хорото. Особено впечатление правеше 86-годишната Сара Вайц, която ситнеше обута с тънки токчета, с вечната красива прическа и нарядни дрехи.
Съпругата на Хаим Ешкенази - Бела, бе омесила истинска българска погача със сиренце. Всеки си топеше в паничката мед и опитваше от нейния шедьовър.
                                                                                                                

Откриване на бюста на Димитър Пешев в Двореца на Европа, Страсбург
"Аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, за да не се извърши това, което се възнамерява и което ще злепостави България пред света и ще лепне върху нея петно, което тя не заслужава.”,
                               Димитър Пешев, 17.03.1943г..