Живот на вятъра

Броят на абортите в България е два пъти по-висок от средния за ЕС и е колкото половината от ражданията през 2012 г. Всеки десети аборт при това е извършен на почти деца. Фактът удря зашеметяващо и най-непредубедените. Четох някъде, че със забременяването в майката "се е появил нов човешки живот - една нова личност, която е уникална в историята на човечеството и която повече никога няма да се повтори, ако бъде унищожена. Това е едно малко неродено дете, което не е виновно на никого и за нищо, освен за това, че трябва да накара своята майка да вземе може би едно от най-важните решения в живота си - на живот и смърт за бебето в нея"...
Погледнато неемоционално обаче, изборът невинаги е само личен, не само толкова интимен, за да се осмелиш да хвърлиш един живот на вятъра... Днес, когато демографската криза притиска България с непознати за другите темпове. Когато бедността убива желанието за поколение, което да хвърлиш в ръцете на същата тази бедност редом с вече "наследствени" безработни. Когато родените и отгледани деца напускат родители и родина, за да възпроизвеждат нечии други нации. Когато ни морят познати и непознати болести и здравеопазването се хързулва все повече по нанадолнището, а нашето светоусещане ни нарежда на опашката по щастие, когато генетичният "материал" се изражда, когато...
Тъжно е, но нека да си го кажем, защото и днес е късно, но утре ще бъде още по-късно. Нещо се прави наистина, но то е далеч от онова, което трябва да е. И не е въпрос само до недостигащите пари - утре може да забогатеем, но българчетата няма да ги има. Тук неправителствени организации с техните инициативи и благородни каузи не са достатъчни. На първо място идва държавата. На принципа, който много хора възприемат обратно: важно е държавата какво ще направи за теб, а после ти за нея. Поне в този случай. Тогава и изборът за растящия в една майка живот ще бъде далеч по-верният.