Живот в следване на истината

На 12.06. 2016 г. обществеността на гр. Пловдив се раздели със знаковия арх. Милчо Сапунджиев. Той бе един от хората, оставили след себе си незаличими следи не само в архитектурата, но и в обществения живот на Пловдив.
Паметни ще останат в съзнанието ни неговите изключителни заслуги за проектирането и изграждането в Пловдив на "Дом на техниката", бившия партиен дом, новата сграда на Административния съд, както и организираният от него на обществени начала конкурс за проект на сградата и площадното пространство на Музея на авиацията на отредения тогава от ГНС-Пловдив терен в жк "Тракия". Арх. Сапунджиев бе автор на проекта на "Музея на тракийското изкуство", преустройството на бившето руско консулство, както и на ред други емблематични сгради в града. За проявения от него професионализъм, талант и организаторска работа при проектирането и изграждането на обектите бе удостояван с високи държавни звания, награди и отличия.
С пословичната си скромност арх. Сапунджиев винаги е бил пример за околните. Обществена тайна беше фактът, че той изпращаше определените му с министерска заповед премиални и хонорари на бойците по време на Виетнамската война.
Почина неуморимият високо интелигентен консултант и учител на поколения архитекти, които продължават да следват неговите наставления и напътствия. Отиде си перфекционистът, отиде си човекът, пример и еталон за подражание. Ръководените от него Териториална проектантска организация и "Интерпроект" Пловдив към Международната академия по архитектура ще бъдат запомнени като светла страница в развитието на архитектурата в пловдивския регион.
Жизненият му път бе едно голямо преследване на истината. Архитект Сапунджиев бе почтен до крайност. Цялото му поведение излъчваше оптимизъм, позитивизъм и абсолютна убеденост в правотата на социалната идея. Ще го запомним с ведрия му дух, с неподправеното чувство за хумор, с безграничната доброта. Негово основно правило бе да внася спокойствие и сигурност сред колегите. В неговото сърце винаги имаше място за всички нас, радваше се безрезервно на успехите ни. Той живееше с въжделенията, мислите, вълненията и несгодите на близките около него. Гореше с ярък пламък, който продължава да свети сега и завинаги.