Позиция
In memoriam
Живот в следване на истината
Асен Павлов, офицер от запаса на авиацията
/ брой: 148
На 12.06. 2016 г. обществеността на гр. Пловдив се раздели със знаковия арх. Милчо Сапунджиев. Той бе един от хората, оставили след себе си незаличими следи не само в архитектурата, но и в обществения живот на Пловдив.
Паметни ще останат в съзнанието ни неговите изключителни заслуги за проектирането и изграждането в Пловдив на "Дом на техниката", бившия партиен дом, новата сграда на Административния съд, както и организираният от него на обществени начала конкурс за проект на сградата и площадното пространство на Музея на авиацията на отредения тогава от ГНС-Пловдив терен в жк "Тракия". Арх. Сапунджиев бе автор на проекта на "Музея на тракийското изкуство", преустройството на бившето руско консулство, както и на ред други емблематични сгради в града. За проявения от него професионализъм, талант и организаторска работа при проектирането и изграждането на обектите бе удостояван с високи държавни звания, награди и отличия.
С пословичната си скромност арх. Сапунджиев винаги е бил пример за околните. Обществена тайна беше фактът, че той изпращаше определените му с министерска заповед премиални и хонорари на бойците по време на Виетнамската война.
Почина неуморимият високо интелигентен консултант и учител на поколения архитекти, които продължават да следват неговите наставления и напътствия. Отиде си перфекционистът, отиде си човекът, пример и еталон за подражание. Ръководените от него Териториална проектантска организация и "Интерпроект" Пловдив към Международната академия по архитектура ще бъдат запомнени като светла страница в развитието на архитектурата в пловдивския регион.
Жизненият му път бе едно голямо преследване на истината. Архитект Сапунджиев бе почтен до крайност. Цялото му поведение излъчваше оптимизъм, позитивизъм и абсолютна убеденост в правотата на социалната идея. Ще го запомним с ведрия му дух, с неподправеното чувство за хумор, с безграничната доброта. Негово основно правило бе да внася спокойствие и сигурност сред колегите. В неговото сърце винаги имаше място за всички нас, радваше се безрезервно на успехите ни. Той живееше с въжделенията, мислите, вълненията и несгодите на близките около него. Гореше с ярък пламък, който продължава да свети сега и завинаги.