Животът след коронавируса
Симптомите след прекаран COVID-19 понякога продължават с месеци, а органни последствия за белия дроб е възможно да има дори и при по-леки форми на заболяването, пише „Дневник“. След изписване от лечебно заведение най-важна е ранната рехабилитация - така пулмолозите Коста Костов и Александър Симидчиев обобщиха характерните белези след изписване при пациентите, преминали през болнично лечение от инфекцията и непосредствените мерки след изписването им.
Ето съветите на специалистите - и двамата членове на функциониралия в продължение на няколко месеца миналата година Медицински експертен съвет към правителството.
Поредно проучване наскоро показа, че коронавирусът оставя траен отпечатък върху здравето, а две трети от стигналите до болнично лечение пациенти, продължават да страдат от последващи симптоми месеци по-късно. "Най-често срещаните дълготрайни последствия от заразата са болки в мускулите, умора и психически смущения като страхове и депресии", пишат учените в авторитетното медицинско списание Lancet, цитирани от "Дойче веле".
Няма пациент с COVID-19, който да е бил на лечение в болница и после да се е възстановил напълно. Животът после е друг
"Симптомите след боледуване от COVID-19, са повече като количество и по-необичайни в сравнение с традиционните есенно-зимни вируси", обясни проф. Коста Костов. По думите му наличието им може да продължи повече от 12 седмици след началото на болестта
Пред медицинското списание "Medical Magazine" Костов разяснява, че при прекаралите по-тежко болестта, проследяването трябва да е по-тясно и на по-къси интервали - на първи, трети и шести месец, а при онази част от тях, която задържа оплакванията и промените - и за по-дълъг период. При тази категория болни се налагат периодични образни изследвания (на трети и шести месец), както и функционално изследване на дишането (бодиплетизмография с дифузионен капацитет),а при съмнение за белодробен емболизъм - пулмоангиография. Лабораторните изследвания са на по-заден план и нямат толкова тясна връзка с тежестта на органните промени.
При пациентите със сърдечни остатъчни промени се налага проследяване от кардиолог (ЕКГ, ехокардиография, ядрено-магнитен резонанс), при пациентите с неврологични прояви - специализирани изследвания на нервната система. Част от пациентите имат нужда и от психологична подкрепа.
"Наблюдаваме неврологични усложнения от COVID-19 с различна продължителност дори и месец след прекарана инфекция", обобщава впечатленията си неврологът Ваня Денева пред Би Ти Ви в края на миналата година. По думите й неврологичните усложнения и симптоми при заболяването се разделят на три степени:
Най-леката е загуба на вкус и мирис, за които вече е доказано, че се дължат на неврологичен проблем, а не на локални промени.
Втората степен атакува съдовете на мозъчните обвивки и образува тромби.
Най-тежката е, когато коронавирусът преодолее кръвно-мозъчната бариера и проникне в тъканите на мозъка, причинявайки увреждания и усложнения, сред които и енцефалит.
Д-р Денева обобщи, че един от най-честите и дълго оставащи симптоми след прекаран коронавирус е бързата умора.
Промени в белите дробове
Опитът до момента сочи, че белите дробове са органите, които коронавируса най-често и най-директно засяга. Според пулмолозите Коста Костов и Александър Симдчиев най-често срещаното остатъчно увреждане е фиброзата, а рехабилитацията е от особена важност.
"Органни последствия за белия дроб може да има най-вече при по-тежките форми на болестта, но остатъчни симптоми са налични и при леко и умерено тежко протичане, което означава, че тежестта на протичане не е гаранция, че такива симптоми ще липсват след боледуване", обясни проф. Костов.
"При хора, при които имунната реакция вследствие на инфектиране с вируса протича по-тежко, остават изменения в белия дроб, известни като фиброза. Те могат да променят белодробната функция, т.е. белият дроб да започне да работи по-малко ефикасно", обясни д-р Симидчиев. Той обясни и важността на упражненията за дихателна рехабилитация, която помага белият дроб да възстанови максимално дихателните си обеми и скоростта на издишване. До средата на декември в Министерството на здравеопазването трябваше да бъде представен план за започване на програма за лечение и рехабилитация на последващите COVID инфекцията синдроми, но до този момент публично такъв не е обявен за приет и влязъл в сила.