България не допуска отглеждане на генетично модифицирани култури (ГМО) на своя територия, но фуражната индустрия у нас остава силно зависима от вносен соев шрот, голяма част от който е произведен от генномодифицирана соя. Това е един от основните изводи в обзор на експертите от Центъра за оценка на риска по хранителната верига за генетично модифицираните (ГМ) фуражи, тяхното въздействие върху селскостопанските животни и храните от животински произход.
В доклада, цитиран от agri.bg, се посочва, че България е сред държавите в ЕС, които не допускат отглеждане на ГМ култури, дори когато даден сорт е разрешен на европейско ниво. В същото време вносът на преработени продукти, особено соя за фуражи, е разрешен при спазване на изискванията за етикетиране.
Местното производство на соя задоволява под 5% от вътрешните нужди. Причините са високата себестойност на суровината и липсата на достатъчно напояване. Макар че България има традиции в отглеждането на соя, днес производството е ограничено, въпреки че фермерите могат да получават подпомагане чрез директни плащания и интервенции за протеинови култури.
Основният обем соя и соев шрот за България идва от Южна Америка и САЩ. От Центъра посочват, че страната е внесла 56 310 тона соя през 2024 г. и 63 292 тона през 2025 г. Вносът на соев шрот за периода 2024–2025 г. е между 140 000 и 165 000 тона.
Над 90% от внесената соя е генномодифицирана, тъй като страните износителки масово отглеждат такива сортове. Вносът на ГМ соя е разрешен единствено за влагане във фуражи.
Официалният контрол на фуражите за ГМО у нас се извършва от Българската агенция по безопасност на храните. През 2024 г. са изследвани 18 проби от фуражи и не е установено наличие на неразрешени за влагане ГМ материали. При 10 проби от партиди семена на хибридна царевица също не е открито наличие на ГМО.
По Националната програма за контрол на генетично модифицирани храни през 2024 г. са изследвани 85 проби. Установено е наличие на ГМО над 0,9% в продукт – печена соя, като компетентните органи са предприели действия, се посочва в доклада на ЦОРХВ.
Докладът подчертава, че за България е необходимо по-сериозно проучване за дела на разрешените ГМ и не-ГМ фуражни суровини, които се внасят, търгуват и използват. Така може да се установи какъв е реалният дял на ГМ културите във фуражите на българския пазар.
Страната е в парадоксална ситуация – не отглежда ГМО, но животновъдството й разчита на вносен ГМ соев протеин. Затова бъдещата устойчивост на сектора изисква не само контрол върху етикетите, а и държавна политика за стимулиране на алтернативни протеинови култури като рапица, грах и лупина, заключават още от Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

