Животозастрашаващо здравеопазване

Поредният български болен не може да стигне до поредното лекарство, което по документи го има в България. На всичкото отгоре болният е здравноосигурен. Сиреч плащал е вноските си колкото и когато е трябвало и навярно е вярвал, че като се разболее, ще бъде лекуван. Уви! Това не е нещо необичайно за България днес. Естествено на топа на устата е НЗОК. Само че касата не прави политики, а изпълнява задължението си да управлява парите на здравноосигурените. Тя само плаща каквото й се каже (от закона и наредбите) да плаща. А после е упреквана, че харчи прекалено много.
Все пак да не забравяме, че касата харчи парите, които събира от нас - здравноосигурените, работещите. В касата влизат и някакви пари от осигуровките, които се е ангажирала да плаща държавата. Същата държава, която плаща по половин вноска. Същата държава, която прави политиките, в това число и в здравеопазването. Същата държава, която наскоро написа закон, според който дори да си редовен платец на осигуровки, пак може съвсем законно да си задължен да доплащаш, ако имаш малшанса заболяването ти да е в т.нар. допълнителен пакет. Същата държава, която хитро измисля начини иновативните лекарства и методи на лечение да стигат до българския пациент най-малко 2-3 години, след като за средностатистическия европеец са вече рутина. Същата държава, която преди няколко години открадна над 2 млрд. лв. от здравните осигуровки на българските граждани, събирани над 10 години.
Та какво сега, да чакаме тази държава да се погрижи за болните си ли? Не, тя може само да измисля политики, които обратно на общоприетата от древността философия са животозастрашаващи.