13 Декември 2019петък04:11 ч.

Срещи

Журналистът Петър Волгин: Добре е да си в разрез с табутата и стереотипите

/ брой: 223

автор:Зорница Веселинова

visibility 2218

Колегата Петър Волгин няма нужда от пространно представяне. Известен е като журналист суперпрофесионалист. Води предаването "12+3" на Българското национално радио. Освен с гласа си омайва и с книгите, които пише.

Тези дни на пазара се появи поредната му творба - "Политически НЕкоректно". Нейната премиера ще е на 19 ноември от 18:30 ч. в книжния център "Гринуич" на бул."Витоша" 37

- Заглавието на поредната ти книга е "Политически НЕкоректно". Самият ти политически коректен ли си?

- Не съм политически коректен. Политкоректността е много далеч от мен. Затова нарекох така книгата. Добре е да си в разрез с клишетата и да нарушаваш табутата. Винаги съм възприемал табутата като ризница, като броня, която сковава мисълта. Табутата, клишетата и стереотипите пречат на човека да разгърне целия си потенциал. Основната ми идея в тази книга е да опитаме да мислим не с някакви модели, задени отвън, а със собствените си глави. Да казваме истината за това, което усещаме, за това, което виждаме около себе си не само в България, а в целия свят. Много е важно да разсъждаваме не само за българското злободневие, а и за процесите в целия свят: в САЩ, Европейския съюз, Русия. Доста от тези разсъждения може би ще звучат скандално, непривично. Разсъждавайки за България и за международна политика, сме свикнали да използваме щампите, които ни се налагат обикновено от глобалните мейнстрийм медии - Си Ен Ен, Би Би Си, "Ню Йорк таймс". Загубили сме способността да мислим критично за собствения ни живот. А собственият ни живот зависи от това, което се случва в САЩ, Брюксел и Москва. Затова трябва да знаем какво става там - не само основните новини, но и процесите там, за да можем да направим верен извод за това, което ни предстои.

- Какви процеси протичат в България сега? В един сайт прочетох, че в момента у нас се извършва тиха социалистическа революция.

- Ще ми се у нас да има възраждане на истинското ляво. Това означава хората да осъзнаят, че проблемите им не се дължат просто на някакъв лош човек, който е дошъл на власт и е направил така, че да живеят зле, а са породени от сбърканата система, олицетворявана от статуквото през последните трийсет години. Статуквото си има име и то е либерален порядък. Либералният порядък, който беше наложен в България след 10 ноември 1989 г., направи така, че ние живеем при възможно най-дивия капитализъм, който почти не се различава от капитализма в началото на XIX век във Великобритания. Оттам идват експлоатацията, ниските заплати, несигурността на труда. Няма значение дали управлява ГЕРБ, СДС, БСП. Докато не осъзнаем, че либералният порядък е основният причинител на проблемите, няма да ги решим. Решаването им означава в центъра на политиката да бъдат грижите и притесненията на обикновените хора, на хората, работещи понякога на две или три места, за да могат да си плащат кредитите, ипотеките, сметките за парно, вода и ток, за лечението на възрастните си родители, за образованието на децата си. Това трябва да е в центъра на вниманието ни, а не някакви нищо незначещи фрази като евроатлантически ценности, либерализъм и други. Тези мантри може да звучат красиво, но, колкото и да ги използваме, нищо няма да се промени.

- Има ли българска партия, при чието управление бихме свърнали в друга улица, т.е. няма да вървим по либералния булевард?

- Много е сложно. Всички партии без изключение си носят този първороден грях на българския преход. Най-лесно е да се каже, че БСП е такава партия, защото по дефиниция е лява, но доста често, когато БСП е била на власт през последните години, е провеждала политика, която не е била лява. Например въвеждането на плоския данък по времето на тройната коалиция. Не зная дали някоя от традиционните партии може да направи това, за което си говорим с теб. Но трябва да опитат, ако искат да оцелеят, ако не искат да бъдат загробени от либералното статукво.

- Към загробване ли върви ГЕРБ начело с Бойко Борисов?

- ГЕРБ е немислим без Бойко Борисов. А Бойко Борисов, като всеки политик има срок на годност. Не смея да правя прогнози за бъдещето на ГЕРБ, понеже те са доста несигурни. Никога не можеш да твърдиш дали даден политик вече е прехвърлил зенита си и върви към приключване. Борисов е доказал, че може да напусне властта и после отново да я спечели. Но това е по-скоро тема за манталитета не на политиците, а на избирателите. Но, рано или късно, Бойко Борисов и ГЕРБ ще си отидат, защото такъв е естественият ход на нещата. Въпросът е какви политици ще дойдат след тях. 

-      Според теб какви политици ще дойдат?

- Убеден съм, че ще са със силна лява ориентация, понеже все повече хора се пробуждат от либералния сън, все повече виждат, че това не е пътят, по който трябва да вървим.

- Досега случвало ли ти се е да се връщаш назад?

- На всекиго му се случва. Ние сме свързани с миналото си по един или друг начин, привързани сме към някои моменти от него. Важното е да се опитваш да мислиш за това, което предстои, не да се връщаш постоянно назад, да се опиваш от някакво величие в миналото. Да проектираш стойностните моменти от миналото в бъдещето.

- Предстои ли ти нещо стойностно и интересно в професионален план?

- Не зная кога ще напиша следващата си книга. Винаги се случва нещо - дори без да си го търсил. Много често стават неща, които никога не си предполагал, че може да станат. Преди пет години започнахме да издаваме списание "Аспекто", то също дойде изневиделица. Жалко, че вече не съществува. 

- Много наши колеги се блазнят от изяви в телевизията. Ти искаш ли да грееш от телевизора?

- Пет години водих всекидневно предаване по ТВ 7, когато шеф бе Диляна Грозданова. Това нещо съм го изживял, много е хубаво. То гали суетата. Но с течение на годините осъзнавам, че има по-важни неща. За мен бе по-важно да напиша книгата "Политически НЕкоректно", да напиша хубава статия, а не всеки ден да съм на екрана, всеки ден да предъвквам защо премиерът казал това или онова, защо еди кой си му отговорил еди какво си. Ставаш роб на злободневието, а това не е много добър вариант. Това е важно, но бързо омръзва. Ако е с по-дълбок ум, човек трябва да използва 

 времето си, за да се съсредоточи, да прочете интересни книги.

- А ако предаването е седмично и магазинно?

- Това е друго нещо. Тези предавания позволяват по-аналитичен поглед, извеждането някои важни акценти. Всичко зависи от конкретните предложения. Най-важна е средата, в която работя - какви са колегите, какви са началниците, каква е атмосферата. Те трябва да ми харесват, да изпитвам удоволствие от това, че съм там. Не бих направил нещо на всяка цена, не бих работил с хора, които не са професионалисти. 

- Професионална ли е съвременната българска журналистика?

- Много критики могат да се отправят към нея. Първо, разбира се, има различни зависимости. Зависимости не толкова политически, колкото икономически. Собствениците на медиите принуждават подчинените им журналисти да пишат по точно определен начин. 

- Има и друг тип зависимости.

- Те изглеждат така: като че ли хората правят нещо, защото наистина вярват в него. Има колеги - особено в издания, които минават за рупор на "умните и красивите", смятащи, че говорейки непрекъснато за евроатлантизма, че светлината идва от Брюксел и Вашингтон, това ги прави много добри журналисти. Другата им любима тема е, че Путин е лош. Убеден съм, че много от тях го правят не защото шефовете им ги задължават. Те действително са повярвали в тези неща, плъзнали са се по клишето, което в България действа вече трийсет години и са се отказали от собственото си мислене. Т.е. взели са на въоръжение либералното клише, смятат, че така са  много cool, много готини, много напредничави, че ще ги харесат важните личности. Този тип зависимост също е лош. Много малко са местата у нас, където може да се прави истинска журналистика. Читателите, слушателите и зрителите усещат това. Затова толкова паднаха тиражите на вестниците, все по-малко хора гледат телевизия и слушат радио. Все повече разчитат на социалните мрежи - фейсбук и др. Българската журналистика страда от всички споменати зависимости и това се отразява на нейното здраве.

- В БНР, където работиш, прави ли се истинска журналистика? Имате ли свободата да я практикувате?

- В БНР все още има свобода, можеш да говориш това, което смяташ за правилно. Бил съм уволняван от БНР, бил съм наказван в БНР при предишни ръководства. Когато канех хора, изразяващи мисли, различни от евролибералното клише, ме наказваха. За щастие, напоследък не е така. Но за свободата на словото всекидневно трябва да се борим, трябва всекидневно да опитваме да разширим границите й. В момента БНР е едно от малкото места в българското медийно пространство, където има свобода.

- Би ли приел покана за работа в партийна телевизия? В телевизията на БСП например?

- Единственото условие, което поставям където и да работя, е да имам правото да казвам това, което мисля. Да не ме цензурира някой и да не съм принуден да се самоцензурирам. Няма значение дали медията е партийна, или не.

- Ти държиш на свободата си още от ученическите години. С твоя съученик и приятел Атанас Семов пишехте разни антисоциалистически лозунги по фасадите на къщите например.

- И не само това. По негова инициатива, като бяхме в казармата, започнахме да правим организация, която да свали тогавашния политически режим. Бяхме разкрити и заниманията ни щяха да са с много тежки последствия, включително военен съд и присъди. Слава богу, не се стигна дотам. Имаше свестни хора и сред тогавашните управляващи. Например генерал Атанас Семерджиев, който тогава бе началник на Генералния щаб на армията. Благодарение на него не се стигна до съд и присъди. Още в онези времена бяхме достатъчно луди - според тогавашното конвенционално мислене само ненормален човек можеше да мечтае да свали режима на Тодор Живков.

- Сега съобразяваш ли се с хора и обстоятелства, или продължаваш да си опърничав?

- Иска, или не иска, човек постоянно трябва да се съобразява - с хората, с които живее, с които работи, с приятелите си. Не можеш да живееш само на базата на това, което на теб ти е приятно. Ама как това ще се отрази на останалите, изобщо да не го мислиш. Въпросът е, когато става дума за работа, примерно, това да не е в разрез с убежденията ти, с това, в което вярваш. Понякога трябва да се правят компромиси, защото светът се гради на тях. Не може да има любов, не може да има съжителство, ако няма компромиси. Много е сложен балансът между съобразяването и отстояването на собствените принципи. Ако не ги отстояваш, си някакво мекотело.

- Случвало ли ти се е да удряш с юмрук по масата?

- Случвало се е да влизам в остри спорове, най-вече професионални. И ми се е случвало да казвам на конкретни хора в очите - дори на мои началници, че не стават за нищо, понеже те наистина не ставаха за нищо. Винаги съм го правил в очите, когато са били началници, а не когато са преставали да бъдат. 

- Сигурно са били потресени...

- Вероятно. Грешен подход е в България да се слагат на ръководни постове хора, които нищо не разбират - за да са ти удобни, за да не те застрашават и на техния фон да изглеждаш като голяма звезда. Но всички, които работят с тях, страдат, защото знаем какво е некадърният началник: невероятно бедствие, което може да съсипе всичко. Правил съм всичко възможно, ако случайно попадна в обсега на некадърен началник, да направя така, че той да напусне поста, който незаслужено заема, възможно най-бързо.

- Имаш ли успехи в тази насока?

- Имам. Напускали са. Е, не толкова бързо, колкото ми се е искало, но съм действал в тази насока, за да се работи по-добре. Не защото моята зона на комфорт е нарушена, а защото с лоши началници не се работи добре.

- Би ли казал на Бойко Борисов да се разкара?

- Това е много важен въпрос, понеже в демокрацията решава мнозинството. Веднага след 10 ноември 1989, а и впоследствие, основният призив на десните в България към БСП беше "вие трябва да изчезнете", "вие трябва да се разпуснете", "вие трябва да си отидете". Обаче при демокрацията не се прави така: отива се на избори и, ако народът прецени, че партия или политик трябва да си отиде, да остане в миналото, не гласува за нея, или за него. Много е грешно някакви хора, или организации, които смятат себе си за много интелектуално извисени, да казват: трябва да управлява този, трябва да управлява онази партия. Кой си ти, че да нареждаш кой трябва да управлява?! Не ти определяш. Има гласоподаватели, които отиват на избори и гласуват. Бойко Борисов може никак да не ми харесва, но след като мнозинството го е избрало, той ще бъде министър-председател. Ако мнозинството реши, че министър-председател трябва да е Корнелия Нинова, ще бъде тя, без значение харесвам ли я, или не. Без значени дали я харесва или не някое либерално НПО. 

- Това в България не се разбира. 

- Особено не го разбират неправителствени организации, чиито членове смятат, че са много умни и понеже получават грантове от чужбина и ходят на приемите на американското посолство, знаят всичко и трябва да определят кой да е премиер, кой да е министър на еди какво си.  Бъди така добър, направи си партия, яви се на избори, спечели, влез в парламента. Обаче след като не можете да влезете в парламента, е крайно нелогично  да имате претенцията да определяте дневния ред на обществото. Докато не си натрупал достатъчно електорална тежест, можеш да определяш само дневния ред на жена си. Ако тя се съгласи. 

- Ти определяш ми дневния ред на жена си?

- Не. Когато става дума за семейство, решенията трябва да се взимат заедно. Много ми е чудна борбата за надмощие в една двойка, защото тя не води доникъде. "Тук се слуша моята воля" - какво ще спечелиш от това?

- Би ли позволил на децата си да бъдат свободомислещи като теб?

- Много се надявам да са свободомислещи, да отстояват позицията си. Затова е много важно да имат такава. А за да имаш ясна позиция, трябва да имаш много натрупвания, много знания и критична мисъл за заобикалящия ни свят.

- Някои родители позволяват на децата си да играят кадрил на главите им. Други пък държат юздите им много здраво. Ти от кои си?

- И аз, и жена ми се опитваме да бъдем в златната среда. Прекаленият либерализъм както навсякъде, така и при отглеждането на деца, не е добър. Децата трябва да имат свободата да се развиват и същевременно трябва да знаят, че има граници, които не бива минават. 

- Би ли се намесил в професионалния избор на твоите дъщеря и син?

- За мен е важно децата ми да правят това, което им харесва, стига то да не вреди на тях и околните. Но ако имат интереси, различни от моите, нека развиват потенциала си, който усещат като най-силен. Важното е да следват своите интереси, да изберат професия, от която биха се чувствали удовлетворени, да изпитват радост от това, което правят.

- Ти изпитваш ли радост от това, което правиш?

- Да. Удоволствие за мен е да говоря по радиото, да пиша. Затова се занимавам с такива неща. Много съм благодарен на съдбата, че работя нещо, което наистина ми харесва.  

 

     

Автобусните превозвачи започват протести от днес

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 240

Близо 17% по-малко пари по аграрната европрограма

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 240

Бонус-малус се отлага за пореден път

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 240

България последна в ЕС по дигитална икономика

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 240

САЩ пак размахаха санкционната тояга

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 240

Кремъл изгони двама германски дипломати

автор:Дума

visibility 105

/ брой: 240

Израел отново остана без кабинет

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 240

Кратки новини

автор:Дума

visibility 78

/ брой: 240

Натиснатият бутон

автор:Ивелин Николов

visibility 100

/ брой: 240

Бъдещето от филмите идва до пет години

автор:Георги Георгиев

visibility 110

/ брой: 240

За Шекспир, Вазов и шестокласниците

visibility 124

/ брой: 240

Датата

автор:Дума

visibility 68

/ брой: 240

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ