Зимни размисли

Температурите паднаха малко повече под нулата. Затвориха училищата. Бедствено положение обяви държавата.
А почистени останаха комай само централните улици. Останалите, както е прието у нас, останаха само като пожелание. Или като пиар акция. Мина по кварталните улички снегоринът, колкото да отчете дейност, и се не видя.
Изведнъж се заговори за режим на тока. Търсели сме да закупим електроенергия. Защото нямаме достатъчно. Даже към резервите посегнахме.
И това става във второто десетилетие на XXI век. В страна, членка на Европейския съюз. Май, че е време да извадим от долапа газените лампи, да се запасим със свещи. Ама и газ за там откъде ще вземем?
Но сами сме си виновни. Послушно закрихме два модернизирани реактора на АЕЦ "Козлодуй". Отказахме се от АЕЦ "Белене" - не ни била нужна толкова електроенергия. Закрихме всичките си енергийни проекти. Послушно изпълняваме всичко, което ни кажат, чинно се кланяме и на брюкселските чиновници, и на американските господари.
Роби, това сме... Оборете ме, ако можете. И избираме години наред национални предатели, които чинно следват инструкциите за употреба на държавата. А избираме ли ги всъщност? Или ни ги избират?
Силна енергетика в днешния свят означава независимост. Ама защо ни е? Енергетиката, де... Вие какво си помислихте? Като нямаме работеща икономика, нямаме заводи и фабрики, които да искат енергийни мощности. Не са ни нужни. Всичко ще си внасяме. Ще пълним сметките на големите чужди компании. И евтина работна ръка ще им осигуряваме. Обслужващ персонал. Защото и от такъв има нужда...
Електроенергията все ще ни стигне, за да запалим гирляндите на новогодишната елха. И да си пожелаем да не бъде много студена, че ето какви еретични мисли идват в главата.
А аз една снимка си гледам. На две годинки съм и Дядо Мраз е дошъл вкъщи и ми дава подарък. През прозореца - сняг, а аз - по тениска с къси ръкави и къси панталонки край елхата в хола се радвам на подаръка.
Ще се стопли. Снегът ще се стопи. Дори и на малките улички. А държавата ни ще продължи да си е в бедствено положение. В каквото се намира вече повече от четвърт век. И ще бъде в такова, докато продължим да превиваме гръб, да слугуваме на чужди интереси. Да избираме национални предатели, които да съсипват и малкото, останало от държавата ни. И да ни държат в една зима, на която краят се не види. Ботев я нарича "политическа зима".